Божирад Татарчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
м интервал между запетая и кавички
Ред 25:
С братовчед си Христо Татарчев през 1882 г. заминава за [[Пловдив]], където завършва известната местна българска гимназия. С помощта на [[Екзарх Йосиф]] двамата продължават обучението си в [[Цюрих]], а по-късно и в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]], където през 1892 година завършват медицина. Полагат държавни изпити в [[Цариград]], които им дават право да практикуват лекарската професия в цялата [[Османска империя]].
 
През 1892-1893 година Божирад Татарчев е [[Българска екзархия|екзархийски]] училищен лекар в [[Скопие]]. Заминава за [[Париж]], където специализира гинекология и хирургия през 1893-1895 г. Продължава специализацията си в [[Англия]], където се усъвършенства около десет години, до 1905 г.<ref>Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 319-321.</ref> Наред с учебно-професионалното си усъвършенстване той развива широка обществено-революционна дейност: представлява ВМОРО и поддържа тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон [[Балкански комитет]], близък до [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ht/ht_p18.htm Цочо Билярски, Валентин Радев, „Д-р Христо Татарчев Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996 г.]</ref>. Основна цел на двете организации е да запознават западноевропейските общества със съдбата на поробеното население в [[Македония (област)|Македония]] и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК. През 1903-1904 година след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като представител онеправданото население произнася речи на многочислени митинги на Балканския комитет в Англия, както и на международен митинг в театър „Сара Бернар“ в Париж на 12 октомври 1903 година.
Установява се в [[София]] през 1905 г., след което подпомага американския журналист [[Артър Смит]] да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в [[Александровска болница|Александровската болница]], а по време на [[Балканска война|Балканската]] и [[Първата световна война]] е военен лекар на фронта.