Присъединяване на България към НАТО: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м премахната редакция 720685 на 193.192.56.26 (беседа) |
||
Ред 1:
{{Обработка|форматиране}}
'''Членство на България в НАТО''' се поставя за първи път като политически въпрос на [[23 юни]] [[1990]] г., когато [[Соломон Паси]] - председател на [[Атлантически клуб|Атлантическия клуб]] внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор.
След по-малко от месец – на [[13 юли]] [[1990]] г., с Декларация на Министерството на външните работи Република [[България]] приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с [[НАТО]], отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от [[6 юли]] [[1990]] г.
През [[август]] 1992г. [[посланик]]ът на Република България в Кралство [[Белгия]] г-жа [[Леа Коен]] получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО. На 15 ноември 1990 г. се състои първото посещение на български външен министър (Любен Гоцев) в Главната квартира на НАТО.▼
▲През [[август]]
На [[4 април]] [[1991]] г. в България се основава Атлантическият клуб. Това е първата неправителствена атлантическа асоциация в страна, която не членува в НАТО. От октомври [[1992]] г. Атлантическият клуб е асоцииран с Асоциацията на Атлантическия договор, първоначално като наблюдател, а след това с пълноправен статут.
Line 13 ⟶ 15:
На [[16 октомври]] [[1995]] г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в “Партньорство за мир” относно статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.
На [[2 февруари]] [[1996]] г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На [[10
На [[29 януари]] [[1997]] г. посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел прави новоизбрания президент на Република България [[Петър Стоянов]], който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори. На [[17 март]] 1997 г. Правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз. Министерския съвет приема постановление, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на Генералния щаб на Българската армия и заместник-министри от всички заинтересувани министерства. На [[8 май]] 1997 г. Народното събрание приема Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет. В края на годината ([[4 декември]] 1997 г.) Правителството приема Решение за откриване на Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и Западноевропейския съюз в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма на [[18 март]] [[1998]] г.
| |||