Разлика между версии на „Иван Александър“

м
Езикови уточнения и печатни грешки
м (Езикови уточнения и печатни грешки)
м (Езикови уточнения и печатни грешки)
 
[[File:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|290px|thumb|Военни действия на Амадей VI в България (1366 – 67)]]
Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След смъртта на първите му синове Иван Александър присъжда областта [[Видин]], като наследствено владение на третия си син [[Иван-Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си Теодора Бесараб, дъщеря на войводата на Влашко, и се жени за еврейката Сара, покръстена като Теодора ІІ. Нейният син [[Иван Шишман]] като „багрянороден“, т. е. роден, когато Иван Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Иван-Срацимир. Така Иван Александър в стремежа си да задоволи щенията на еврейката Сара-Теодора ІІ сам извършваосъществява териториалната раздробеност на България, създава условия за династични конфликтисблъсъци и за последвалия от това, по-късен упадък на неговата държава. Този период е прекрасно илюстриранописан от патриарха на българската литература [[Иван Вазов]] – драмата „Пропаст“ и стихотворението „Жидов гроб“.
 
Докато авторитетът на царската власт запада, през страната преминава епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), а сред населението се появяват деморализацияразпуснатост и ереси. Много области в Тракия страдат от набезите на османските турци.
 
В последния период ([[1365]] – [[1371]] г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при похода му към Българското Черноморие ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Иван Александър османскатаосманското експанзиянашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]]. Накрая той фактическиокончателно разделя царството между синовете си [[Иван Шишман]] (владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]]) и [[Иван Срацимир]] ([[Видинско царство|Видинското царство]]). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните самостоятелни български владетели.
 
[[Картинка:Coin Ivan Alexander with Michael Asen IV.jpg|left|thumb|250px|Сребърна монета на Иван Александър и сина му Михаил Асен]]
 
Както и [[Йоан Кантакузин]], царят има предпочитания към [[исихасти]]те – [[Теодосий Търновски]] и неговия сподвижник [[Ромил Видински]]. Св. Теодосий Търновски, който може би е свързан с царскатацарското фамилиясемейство по линияколяното на видинските ѝ роднини, става пръв помощник на основателя на [[исихазъм|исихазма]] св. [[Григорий Синаит]]. Той два пъти се среща с Иван Александър от негово име. В ''„царстващия град на българите [[Велико Търново|Търново]], втори след [[Константинопол]], словом и делом“'' той води борба с ересите като главен изобличител на [[адамити]], [[богомили]], учението на Варлаам и Акиндин и на [[юдеи|юдействащите]]. Два събора ([[1350]] и [[1360]] г.) против тях са свикани от царя. С негова подкрепа Теодосий съгражда манастира „Света Троица“.
 
Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов от [[Шуменски университет|Шуменския университет]] първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на епидемията от [[бубонна чума]]. ИстинскатаПредполагаема цел на втория събор е да нанесе удар върху евреите, като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях.
 
Иван Александър е нерешителен политик, който се опитва да се възползва, с променлив успех, от ситуациятаобстановката на Балканите. Неговите военни поражения костват на България много, но той укрепва българската държава, разширява я и стабилизираукрепва отношенията между Българското царство и засилващата се Сърбия.
 
== Просветна, културна и религиозна дейност ==
[[File:Ioal backovo.jpg|thumb|200px|Ктиторски потрет на цар Иван Александър от [[Бачковски манастир|Бачковсия манастир]]]]
Търговските отношения с [[Венеция]], [[Дубровник]] и [[Генуа]], както и културниятпросветният живот по времето на Иван Александър са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. От личната библиотека на царя са запазени: [[Лаврентиев сборник|Лаврентиевият сборник на Иван Александър]] от [[1348]] г., Кукленският псалтир, наречен „Песнивец“ от [[1337]] г., [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Лондонското четвероевангелие]] от 1355 – 56 г., Апостол с тълкувания, два преписа на Троянската притча и др. Иван Александър е възхваляван неколкократно от византийския патриарх Калист в Житието на св. [[Теодосий Търновски]] и в Песнивеца. Царят е голям меценат, покровител на книжнината и изкуствата, и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската [[архитектура на Търновската художествена школа|архитектурна]] и [[живопис на Търновската художествена школа|живописна]] школа.
 
[[Драгалевски манастир|Драгалевският манастир]] „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и [[Кремиковски манастир|Кремиковският манастир]] „Св. Георги Победоносец“ са основани от царя, който е ктитор и на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] на [[Атон]], Синаитския манастир в Парория и [[Оряховски манастир|Оряховския манастир]]. [[Преображенски манастир|Преображенският манастир]] „Св. Преображение Господне“, недалече от Велико Търново, е основан с подкрепата на царя и на втората му жена – царица Теодора-Сара, и синът им Иван Шишман, за което остава известен и като Сарин или Шишманов манастир. След [[1344]] г., когато царят утвърждава властта на Българската държава в [[Родопи]]те, [[Бачковски манастир|Бачковският манастир]] става важно духовно и книжовно средище на българите. Иван Александър щедро дарява и уголемява този манастир, като след [[1344]] г. построява няколко нови сгради към него.
* [[Василиса Шишманина|Василиса]]
 
Първородният му син [[Михаил Асен]] е обявен от баща си за „съцар“ и трябвало да го наследи на престола, но загива в битка с турците около Средец /дн. София/ през 1355 г., преди да го онаследи.
 
Иван Александър изпраща първата си жена [[Теодора Басараб]] в манастир (с името Теофана) и се жени [[1345]] г. за еврейката [[Сара (Теодора)|Сара]], дъщеря на венециански банкер, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора. Тя е майката на:
* [[Иван Шишман]] ([[1371]] – [[1396]]), женен за българката Кира Мария, а по-късно за Драгана (дъщеря на сръбския княз Лазар)
* [[Иван Асен V]]
* [[Кера Тамара Българска]], омъжена за деспот Константин, а след неговата смърт дадена на турскияосманския султан [[Мурад I]]
* [[Кераца Българска]], омъжена за [[Андроник IV Палеолог]] (византийски император)
* [[Десислава Българска|Десислава]], изобразена е заедно със сестрите си и с мъжа на Кера Тамара деспот Константин в мимиатюра на известното [[Лондонско евангелие]].
210

редакции