Уикипедия

Бушидо: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|неутрализация и енциклопедизация}}
[[Картинка:Samurai.jpg|мини|250px|Японски самурай в традиционно облекло от [[1860]].]]
'''Бушидо''' (от [[японски]]: {{lang-ja|武士道| (bushidō) - – път на война}}) е неписан [[кодекс]] на поведение на [[самурай|самураите]] в обществото, представляващ сбор от правила и норми за „идеалния“ воин. Бушидо, интерпретирано първоначално като „път на коня и лъка“, впоследствие започнало да означава „път на самурая, воина“ („буши“ — – воин, самурай; „до“ — – път, учение, способ, средство). Освен това, „до“ се превежда още и като „[[дълг]]“, „[[морал]]“, което има аналог в класическата философска традиция на Китай, където понятието „път“ се явява етична норма. По този начин бушидо представлява моралът на самураите, техния морално-етичен кодекс. Този кодекс се основава на идеите за благородството, уважението и вярното служене.
 
Бушидо се е развил между 12 и 13 век и е описан в произведението на Цунетомо ''"Хагакуре"„Хагакуре“'' от началото на [[18 век]].
 
== Норми на поведение ==
При опозоряване от загуба на битка, но съхранил живота си, японският воин възвръщал честта си чрез [[харакири]] (от [[японски език]] 切腹, букв. „разрязване на корема“ ) - – [[ритуал]], при който той се промушва с [[меч]]а си през точката ''"хара"„хара“'', която се намира на 2 пръста под пъпа, и раздвижва меча, за да проникне въздух в прореза.▼
 
Понякога в ритуала присъства и втори човек - – ''"кайшакунин"„кайшакунин“'', който обезглавява боеца, за да прекрати иначе невероятно мъчителния ритуал. Да бъде някой ''[[кайшакунин]]'' е огромна чест. ''"Кайшакунин"„Кайшакунин“'' може да бъде всеки, но в повечето случаи бива изпращан от [[Шогун]]ата специален човек за тази дейност. Изпращани са били кайшакунини, за да накажат провинил се „[[даймио|даймьо]]“ (владетел на даден район). На ''"даймьо"„даймьо“'' служат и брой "самураи"„самураи“ (този, който служи). Когато бъде убит техният господар, то и неговите самураи също трябва да го последват в ''"мейдо"„мейдо“'' (отвъдното).▼
▲При опозоряване от загуба на битка, но съхранил живота си, японският воин възвръщал честта си чрез [[харакири]] (от [[японски език]] 切腹, букв. „разрязване на корема“ ) - [[ритуал]], при който той се промушва с [[меч]]а си през точката ''"хара"'', която се намира на 2 пръста под пъпа, и раздвижва меча, за да проникне въздух в прореза.
 
▲Понякога в ритуала присъства и втори човек - ''"кайшакунин"'', който обезглавява боеца, за да прекрати иначе невероятно мъчителния ритуал. Да бъде някой ''[[кайшакунин]]'' е огромна чест. ''"Кайшакунин"'' може да бъде всеки, но в повечето случаи бива изпращан от [[Шогун]]ата специален човек за тази дейност. Изпращани са били кайшакунини, за да накажат провинил се „[[даймио|даймьо]]“ (владетел на даден район). На ''"даймьо"'' служат и брой "самураи" (този, който служи). Когато бъде убит техният господар, то и неговите самураи също трябва да го последват в ''"мейдо"'' (отвъдното).
 
Благодарение на Бушидо духът на японците създава самобитна култура, която няма аналог в света, и я съхранява цели пет века, за да достигне тя непроменена до наши дни. Бушидо спомага за появата на много прекрасни лидери и то не само мъже, а и жени. Бушидо, това е призвание.
 
Бушидо - – това е Пътят на самурая. Пътят - – морал, на който човек подчинява себе си и го предава на околните, е в широкия смисъл на думата любов към обществото. Що се отнася до религията, в Япония съжителстват в хармония и [[шинтоизъм|шинтоистки]], и [[будизъм|будистки]] богове, а Бушидо е онази точка, в която високият дух постига тази хармония. Би могло да се каже, че Пътят на самурая съществува и оформя духа на съвременния японец. Бушидо е морал, етика, а корените му са в [[конфуцианство]]то - – учението на древнокитайския философ Конфуций.
 
Петте елемента джин, ги, рей, чи, шин изграждат основните критерии на обществото, те са, образно казано, коренът и стъблото на Пътя на самурая. Джин означава морал, тоест любов; Ги е дълг и отговорност; Рей - – етикет; Чи - – мъдрост; просветеност, а Шин - – доверие. Липсата дори само на един от тези елементи прави човека непълноценна личност. Като член на обществото, освен че трябва да усвои минимум тези пет практики на моралния кодекс, самураят задължително действа като лидер.
 
Мечът, който самураят носи - – японският меч, е изключително остър. Може да среже и тънък лист хартия, може да разсече и твърда кост. Защото стоманата не просто се наточва, а се изковава след стотици удари на чука върху метала от двете страни на меча; в помещението с наковалнята е вселено божество и това го прави свещено място, а майсторът пречиства тялото си, облича бяла дреха и кове нажежения до червено метал. И при всеки удар на чука върху метала отправя молитва към божеството. Така изкован и наточен с цялото душевно усърдие на майстора, японският меч заблестява и се превръща в своего рода произведение на изкуството. И в наши дни японските мечове се правят от изкусни майстори и не са смъртоносно оръжие, а произведения на изкуството.
 
Наричат самурая буши - – воин. Японските писмени знаци са йероглифи, като всеки йероглиф има самостоятелно значение. Йероглифът бу, първият в състава на думата буши, съдържа два елемента. Единият означава алебарда, оръжие, а другият - – спирам, прекратявам. Тоест йероглифът е комбинация от две значения - – създавам мир. Прекратявам битката и установявам мир. Следователно занятието на буши - – воина е да брани мира и с тази цел той калява тялото си, овладява до съвършенство бойните техники и отдава всичко на своя господар. Пътят на самурая се открива в смъртта!
 
== Сравнение с рицарството ==
Често сравняват Бушидо с Рицарството в Европа, но венец на поведението на самурая е да поеме отговорност с цената на своя живот. Например през 1910 г. на малка подводница възниква авария и тя потъва, но нейният капитан Сакума до самата си смърт обсъжда с командирите причините за инцидента, споделя загрижеността си за семействата на екипажа, пише предсмъртно писмо, в което се моли за бъдещото развитие и усъвършенстване на японските подводници и без да изпуска до последния си дъх молива, посреща хладнокръвно смъртта. Освен това, всеки един от четиринайсетчленния екипаж, без да се поддава на паника остава на поста си и издъхва на повереното му място в подводницата. По същото време в друга държава се случва аналогичен инцидент с подводница, но всеки - – командният състав, и моряците - – гледа да спаси себе си, всички се скупчват пред аварийния изход и там, нападали един върху друг, умират. Сакума - – капитанът на японската подводница, пише предсмъртното си послание в своя бележник и последната фраза от деня преди да издъхне гласи: "Ужасно„Ужасно трудно се диша. 12,30 часа."“ От записаното става ясно, че капитанът диша с последни усилия, но продължава да пише, докато загуби съзнание. Това е Бушидо.▼
 
▲Често сравняват Бушидо с Рицарството в Европа, но венец на поведението на самурая е да поеме отговорност с цената на своя живот. Например през 1910 г. на малка подводница възниква авария и тя потъва, но нейният капитан Сакума до самата си смърт обсъжда с командирите причините за инцидента, споделя загрижеността си за семействата на екипажа, пише предсмъртно писмо, в което се моли за бъдещото развитие и усъвършенстване на японските подводници и без да изпуска до последния си дъх молива, посреща хладнокръвно смъртта. Освен това, всеки един от четиринайсетчленния екипаж, без да се поддава на паника остава на поста си и издъхва на повереното му място в подводницата. По същото време в друга държава се случва аналогичен инцидент с подводница, но всеки - командният състав, и моряците - гледа да спаси себе си, всички се скупчват пред аварийния изход и там, нападали един върху друг, умират. Сакума - капитанът на японската подводница, пише предсмъртното си послание в своя бележник и последната фраза от деня преди да издъхне гласи: "Ужасно трудно се диша. 12,30 часа." От записаното става ясно, че капитанът диша с последни усилия, но продължава да пише, докато загуби съзнание. Това е Бушидо.
 
== Инцидентът Акахо ==
През 1701 г. т.нар. инцидент Акахо разбунва духовете в цяла Япония. Съгласно несправедливата присъда на върховното военно-феодално правителство на Токугава, даймьо - – военният управител на Акахо, си прави харакири, а домът му е унищожен. Петстотинте негови васали се разпиляват на вси страни, но десет процента от тях, четирийсет и седем души, отмъщават за своя господар, сетне се предават на властите и си правят харакири. Освен че отмъщават и така разчистват сметките на своя господар, те достойно слагат край на живота си, като си правят харакири. Това именно е Бушидо. В постъпката им има протест срещу несправедливата присъда на правителството. Тъй като самурай иде от старояпонската дума сабурау със значение служа, самураят е човек, който следва във всичко своя господар. Следователно той му служи, но когато господарят греши, васалът воин трябва да го предпази, да го разубеди да прави погрешна стъпка. Да разубедиш господаря си е преданост, но във всяка страна и при всеки народ е трудно нисшестоящ да разубеждава висшестоящ. Истински преданият самурай най-напред си прави харакири, спира кръвта, като пристяга силно раната с бинт и тогава говори с господаря си, за да го разубеди. Това е разубеждаване от преданост, от най-съкровено чувство.▼
 
▲През 1701 г. т.нар. инцидент Акахо разбунва духовете в цяла Япония. Съгласно несправедливата присъда на върховното военно-феодално правителство на Токугава, даймьо - военният управител на Акахо, си прави харакири, а домът му е унищожен. Петстотинте негови васали се разпиляват на вси страни, но десет процента от тях, четирийсет и седем души, отмъщават за своя господар, сетне се предават на властите и си правят харакири. Освен че отмъщават и така разчистват сметките на своя господар, те достойно слагат край на живота си, като си правят харакири. Това именно е Бушидо. В постъпката им има протест срещу несправедливата присъда на правителството. Тъй като самурай иде от старояпонската дума сабурау със значение служа, самураят е човек, който следва във всичко своя господар. Следователно той му служи, но когато господарят греши, васалът воин трябва да го предпази, да го разубеди да прави погрешна стъпка. Да разубедиш господаря си е преданост, но във всяка страна и при всеки народ е трудно нисшестоящ да разубеждава висшестоящ. Истински преданият самурай най-напред си прави харакири, спира кръвта, като пристяга силно раната с бинт и тогава говори с господаря си, за да го разубеди. Това е разубеждаване от преданост, от най-съкровено чувство.
 
Думите на васала карат господаря да се гневи, но не след дълго кръвта на самурая руква, лицето му става смъртно бледо, той все по-трудно си поема дъх и накрая издъхва. При вида на това и най-несговорчивият и неотстъпчив господар се трогва, а затрогващата преданост на неговия подчинен го кара да поправи грешката си. В това е духът на самурая.
Line 53 ⟶ 50:
 
=== Петте основни изисквания ===
 
;Лоялност
:Лоялност към владетел и [[патриотизъм]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бушидо“.