Разлика между версии на „Шишмановци“

24 байта изтрити ,  преди 3 години
м
Езикови уточнения и печатни грешки
м (Езикови уточнения и печатни грешки)
[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Tsar Ivan Shishman (1371-1395).jpg|мини|200п|Герб на стражата на цар Иван Шишман, нарисуван от анонимен арабски пътешественик]]
 
'''Шишмановци''' са [[средновековие|средновековна]] българска [[династия]] от времето на [[Второто българско царство]], чиито представители управляват от [[Търново]] в периода [[1323]] – [[1396]] г. Вероятно са с [[кумани|кумански]] или северен (влашки) произход. Шишмановата династия е сродена с династията на [[Асен (династия)|Асеневци]] поради брака на основателя на династията Шишман (чието име носи) с внучка на [[цар]] [[Иван Асен II]] от дъщеря му [[Ана-Теодора Асенина]].
 
== Начало на династията ==
[[Картинка:Ivan Alexandar.jpg|750п|мини|център|Шишманова династия]]
След оттеглянето на [[татари]]те от [[Балкани]]те в началото на [[14 век]] търновските [[боляри]] поставят на престола [[Михаил Шишман]] – заможен [[видин]]ски благородник, който е сред важните фигуриличности зана времетоБалканския сиполуостров накъм онова Балканитевреме.
 
По майчина линия, Михаил Шишман е наследник на следните династии: [[Комитопули]], [[Асеневци]], [[Комнин Дука]] и [[Неманичи]].
== Управленската катастрофа ==
{{основна|Битка при Велбъжд}}
Прекомерните царствени амбициищения на Михаил Шишман го водят до жестока загуба на бойното поле край средновековния [[Велбъжд]] (днес на полето между кюстендилските села [[Копиловци]] и [[Шишковци]] и северно от височината с църквата на нея с името [[Спасовица]]). Михаил Шишман се заканил на [[Стефан Дечански]], да сложи царствения си тронпрестол в средата на владеените от него тогава [[западни български земи]]. Коварно измамен, с решителната инициатива на [[Стефан Душан]] с помощта на [[каталунска компания|каталунската компания]] или на алемански [[катафракт]]и, Михаил Шишман загива от раните в битката си, въпреки намесата на елитната му татарска гвардия. Михаил Шишман съвсем целенасочено семантично и символично е потребан в манастира в [[Свети Георги (Старо Нагоричане)]], соредспоред трактовката от намерен надпис. Този манастир е основан от византийския император [[Роман IV Диоген]] около 1070 г. и е посветен на един от общо четиримата последователи и сподвижници на [[Свети Иван Рилски]] – [[Прохор Пчински]]. Съпруга на Роман Диоген е [[Анна Алусиан]], посредством която Стефан Дечански и Стефан Душан се явяват преки потомци на [[комитопули]]те. Освен това, те двамата са и преки наследници на предходните две търновски династии, които по него време управляват западните български земи по това време – първия само на [[Тертеровци]], а втория и [[Смилец]]. Войската сана Стефан Дечански еи Стефан Душан е предвождана от воеводата [[Хрельо]].
 
След победата си във велбъждката битка, Стефан Дечански издига на височината Спасовица църква, чийто основи си личат и до днес (виж [[Те ти, булка, Спасовден!]]), като Михаил Шишман е погребан или на Спасовица или в манастира посветен на Свети Георги в Старо Нагоричане.
 
=== Последиците ===
За нещастие иначе амбициозниятнапористият Михаил управлява само до 1330 г., когато пада в [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]]. При неговото управление и наследници продължава процеса на феодално раздробяване на българските земи, последвано през следващия век и от овладяването на [[българско землище|българските земи]] от [[османци]]те. Падането на старопрестолния Търновград в ръцете на [[османци]]те на [[17 юли]] [[1393]] г. е свързано с позорното напускане на града от последния владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]] цар [[Иван Шишман]], който е наричан вече само „господин“, т.е. нетитулован, както и между впрочем е вече само господин и [[Константин Драгаш]], явяващ се пряк предтеча на първия руски цар [[Иван Грозни]].
 
За произхода на династията се знае малко, като според повечето историци произлизат от [[кумани|кумански]] род. Към династията на Шишмановци спадат следните царе (по реда им на управление):
{{основна|Иван Александър}}
 
[[File:Ivan Alexander.jpg|thumb|220px250px|Цар Иван Александър, един от най-значителните представители на династията]]
 
Следващият представител на династията е [[Иван Александър]], управлявал от [[1331]] до [[1371]] година. Той е син на [[Срацимир]] (деспот на [[Крън (крепост)|Крън]]) и [[Кераца Петрица]]. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар [[Петър I (България)|Петър I]]. Редом със [[Стефан Душан]] и [[Йоан Кантакузин]] Иван Александър е една от най-крупните фигури в историята на Балканския полуостров през [[14 век]].
== Цар Иван Шишман ==
{{основна|Иван Шишман}}
 
[[File:Ivan shishman.jpg|thumb|220px|Цар Иван Шишман]]
По време на възцаряването на Иван Шишман става [[Битка при Черномен|Битката при Черномен]], в която обединените християнски сили на [[Вълкашин]] и [[Углеша]] претърпяват разгром от османците. Веднага след това султан Мурад насочва войските си към България и цар Иван Шишман е принуден да отстъпи в Северна България. Османците завладяват [[Тракия]], [[Костенец]] и [[Ихтиман]]. Българският цар започва преговори и е принуден да се признае за турски [[васал]] и да изпрати сестра си в харема на султана.
 
== Цар Иван Срацимир ==
{{основна|Иван Срацимир}}
{{Династията на Срацимировци}}
[[File:Sratsimir of Bulgaria.jpg|thumb|220px|Цар Иван Срацимир]]
По време на обсадата на Търново Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин турски гарнизон, след което султан [[Мурад I]] нахлува на запад. След решителната битка между османците и съюзните християнски сили на [[Косово поле]] ([[15 юни]] [[1389]]) унгарският крал [[Сигизмунд]] подготвя [[кръстоносен поход]].
 
== Цар Константин II Асен ==
{{основна|Константин II Асен}}
 
Константин, наследил баща си като цар (1397 – 1422), през което време контролира част от българските земи и редица страни го признават за цар на България.
 
 
== Фружин ==
{{основна|Фружин}}
[[File:Prince fruzhin of bulgaria.jpg|thumb|220px|Фружин]]
'''Фружин''' е син на последния търновски цар [[Иван Шишман]], вероятно от втория му брак със сръбкинята [[Драгана Хребелянович]], дъщеря на деспот [[Стефан Лазаревич]]. След падането на [[Никопол]] заминава в изгнание и живее в [[Унгария]] и [[Сърбия]].
 
210

редакции