Разлика между версии на „Германска демократична република“

спорт
(спорт)
}}
 
'''Герма̀нската демократѝчна репу̀блика''' (съкратено '''ГДР'''), неофициално наричана '''Ѝзточна Герма̀ния''', е [[Социализъм|социалистическа]] държава, основана на [[7 октомври]] [[1949]] г. в [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] окупационна зона на следвоенна [[Германия]] и в източния (съветски) сектор на [[Берлин]]. ГДР просъществува до [[3 октомври]] [[1990]], когато се присъединява към [[Федерална република Германия]] (ФРГ).
 
== История ==
Образуването на ГДР е резултат на [[Студена война|Студената война]] и противопоставянето между Запада и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1949 г., пет месеца след образуването на [[Германия|Федерална република Германия]] (ФРГ) на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.
 
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (1950) и [[Организация на Варшавския договор]] (1955).
{{раздел-мъниче}}
До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до [[Полша]] и [[Чехословакия]], а с разрешително за пътуване и до [[Унгария]], [[Румъния]], [[България]] и [[Съветския съюз]]. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sueddeutsche.de/wirtschaft/report-fkk-und-fdgb-1.2607129 | заглавие=FKK und FDGB |достъп_дата = 14 август 2015 |фамилно_име=Kuntz |първо_име=Michael |дата=13 август 2015 |труд=www.sueddeutsche.de |издател=Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH |език=de}}</ref>
 
== Спорт ==
{{раздел-мъниче}}През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по [[шахмат]]. [[Федерация по лека атлетика на Германия|Федерацията по лека атлетика на ФРГ]] дава две от седемте си места в [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|международната асоциация на лекоатлетическите федерации]] на ГДР. През 1952 г. [[Източногермански олимпийски комитет|Източногерманският олимпийски комитет]] се опитва да бъде признат от [[Международен олимпийски комитет|Международния олимпийски комитет]], но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор. Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. Три дни след построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед 1963|световното първенство]] по [[хокей на лед]] през 1961 г. [[Национален отбор по хокей на лед на Германия|западногерманският отбор]] не излиза на леда за мача срещу [[Национален отбор по хокей на лед на ГДР|отбора]] на ГДР, за да не трябва отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на [[Световно първенство по хокей на лед 1963 г.|световното първенство]] по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването. През 1962 г. всички държави от [[НАТО]] забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждащи се в тях. Някои международни федерации, например по [[вдигане на тежести]], [[тенис на маса]] и [[бокс]], преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни биват изпълнявани различни мелодии, например общогерманският химн на [[Лудвиг ван Бетховен|Бетовен]] „[[Ода на радостта]]“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, [[академично гребане]], [[хандбал]] и [[лека атлетика]]. Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. На [[Зимни олимпийски игри 1968|зимните олимпийските игри]] в [[Гренобъл]] и на [[Летни олимпийски игри 1968|летните]] в [[Мексико Сити]] през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ. <ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46414439.html DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan], Der Spiegel, 3-ти октомври 1966 г.</ref>
 
== Връзки ==