Лешница (област Ловеч): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м и област |
|||
Ред 20:
До [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война 1877-1878 г.]] в селото, което според стар документ е носело името '''''Аллаединлер''''' (Алаеддин=човек който дава борба, за да раздигне вярата), са живели само [[турци]]. По време на [[Освобождението]] всички турци избягали и през есента на 1877 г. дошли първите заселници - българи от опожарените през лятото на същата година [[Троян]] и [[Шипково]]. Първият следосвобожденски кмет на Лешница бил троянският революционер и кмет на града Иван Марковски. В продължение на 15 години (до [[1892]] г.) идват нови семейства от троянските села и махали. Лешница постепенно придобива чисто троянски облик, като до [[1937]] г. се числи към Троянска околия. Това е едната уникалност на Лешница - че от чисто турско село (дълги години то носи името Турска Лешница) се превръща в чисто българско.
Друга любопитна особеност е, че само след двайсетина години новите заселници, за един много кратък период - от [[1902]] до [[1904]] г., изградили своя храм, носещ името на свети [[Иван Рилски]], който станал покровител на селото. Храмът бил осветен на [[1 ноември]] [[1904]] г. През 2004 г., на стогодишния юбилей на храма, завършва реставрацията и зографисването на църквата му. Храмът е изографисан от известния художник [[Иван Мутафов]] от [[Черни Осъм]], преподавател във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]], изписал и други църкви в Троянския край. Средствата, както и за построяването преди сто години, са дарени от заможни, почитащи корените си лешничани. Дарителски труд са вложили много хора, живеещи в селото, помощ е предоставила и [[Дирекция по вероизповеданията|Дирекцията по вероизповеданията]], както и [[
<!-- == Обществени институции == -->
| |||