Опус Деи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Шифърът на Леонардо: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Прелатурата на Светия Кръст и „Опус Деи“''' (в буквален превод – „Божие дело“) е лична [[прелатура]], институция на [[католическа църква|Католическата църква]]. Основана е през [[1928]] г. от св. [[Хосемария Ескриба де Балагуер|Хосемария Ескрива де Балагуер]] (1902-1975) – испански свещеник, канонизиран от Папа [[Йоан Павел II]] през [[2002]] г.
== Цел ==
Ред 12:
* духовно и доктринално (в духа на Католическата църква).
„Опус Деи“ възниква в [[Мадрид]] на [[2 октомври]] [[1928]] г. по инициатива на испанския свещеник [[Хосемария Ескриба|Хосемария Ескрива]]. Идеалът за святост в ежедневния живот, съставляващ същността на посланието, привличал все повече хора – мъже и жени от различни социални прослойки и с различни професии, решени да засвидетелстват възможността да бъдат последователни християни чрез вярата си, без да се отдалечават от света (евангелски принцип, описан от [[Втория Ватикански събор]] като „универсален призив към святост“).
Още от самото начало апостолатът на „Опус Деи“ се отличава с внимание към студентите и към професионалната подготовка, но не изключва милосърдната дейност и грижата за нуждаещите се. За членовете на организацията работата е начин да участваме в съзидателното дело на Бог, тя е нещо, което служи не само за припечелване на земния, но и на небесния хляб. Работата и ежедневните обстоятелства са повод за среща с Бог и за служба на ближния, като целта е развитието на обществото към по-добро.
Ред 26:
Миряните от „Опус Деи“ се посвещават на изцяло духовните цели на прелатурата. Техните ангажименти не променят каноничния и теологичния им статус на християни като всички останали (не полагат никакви обети). Те са под юрисдикцията на прелата, но само що се отнася до аскетичните, възпитателните и апостолските ангажименти, произтичащи от принадлежността към Прелатурата. По отношение на аспектите, предопределени от общото право, засягащо католиците в епархиите по местоживеене, остават под юрисдикцията на съответната епархия.
Вярващите от прелатурата упражняват апостолата си чрез ежедневните си професионални занимания, в средите и структурите на гражданското общество. Те се радват на същата свобода, както и другите католици, от които не се различават по нищо, що се отнася до професия, обществени ангажименти, политическа принадлежност, финансово състояние и др. В тези аспекти техният избор не зависи от принадлежността им към „Опус Деи“, като ръководителите на Прелатурата се въздържат дори и да дават съвети по подобни въпроси. Липсва също така и „общо планиране“ на инициативите: ние сме неорганизирана организация, обичал да казва
Сред членовете на организацията се отличават т.нар. „нумерарии“ (живеят в центровете на „Опус Деи“, следят и ръководят образователната дейност на Прелатурата, живеят в апостолски целибат, превеждат приходите си на организацията, но не полагат обет), „агрегати“ или помощници (обикновено живеят в семейството, в което са родени и отгледани), както и
„Опус Деи“ разчита също така на сътрудниците си, които биха могли да бъдат не-католици или да не са изобщо християни. Без да са част от прелатурата, те сътрудничат в аспостолските ѝ инициативи. За сътрудниците на „Опус Деи“ не е необходимо специфично призвание. Най-общо, те са роднини, приятели, колеги, съседи на вярващите от „Опус Деи“, или просто почитат Св. Хосемария.
Ред 79:
== История ==
* 1928 г., 2 октомври. В Мадрид, по време на духовни упражнения, Хосемария
* 1930 г., 14 февруари. В Мадрид, докато св. Хосемария отслужва литургия, Бог му подсказва, че „Делото“ е предназначено и за жените.
* 1933 г., Отново в Мадрид се открива първият център на „Опус Деи“, Академията DYA, в която се преподават право и архитектура.
* 1941 г., 19 март. Епископът на Мадрид, Леополдо Еийо-и-Гарай, дава първото епархийско одобрение на „Опус Деи“.
* 1943 г., 14 февруари. Отново по време на литургия Господ показва на Хосемария
* 1944 г., 25 юни. Епископът на Мадрид ръкополага за свещеници трима верни от „Опус Деи“: Алваро дел Портийо, Хосемария Ернандес де Гарника и Хосе Луис Мускиз.
* 1946 г. Основателят на „Опус Деи“ се премества да живее в Рим. В следващите години осъществява пътувания в различни европейски страни, за да подготви дейността на „Делото“ по места.
Ред 89:
* 1950 г., 16 Юни. [[Пий XII]] окончателно одобрява „Опус Деи“, която допуска в редиците си семейни, както и свещеници от бялото духовенство в Свещеническата общност на Светия Кръст.
* 1969 г. Извънреден Общ конгрес на „Опус Деи“ в Рим с цел проучване преобразуването в Лична Прелатура – юридически статут, предвиден от Втория Ватикански събор, изглеждащ подходящ за дейността на „Опус Деи“.
* 1975 г., 26 юни. Хосемария
* 1982 г., 28 ноември. Йоан Павел II издига „Опус Деи“ в Лична Прелатура и номинира за прелат Алваро дел Портийо.
* 1992 г., 17 май. В Рим Хосемария
* 2002 г., 6 октомври. Хосемария
== Шифърът на Леонардо ==
„Твърде много грешки. Не бива да се взема насериозно. Определено не си залужава да се води битка“ – тези думи на Джон Ваук, член на „Опус Деи“ и професор по литература в Университета на Светия Кръст в Рим, от интервюто му за всекидневника QN характеризират най-общо цялостната позиция на „Опус Деи“ по отношение на „[[Шифърът на Леонардо]]“. В интервюто си дон Ваук споделя, че Дан Браун си играе с читателя. „Той знае много добре, че никой сериозен историк не споделя написаното в книгата. „Шифърът“ не плаши никого. Църквата има много по-силни отговори от романа.“ И нещо повече: „Църквата би могла да използва този роман като средство за обучение, защото той повдига, макар и по погрешен начин, важни въпроси като силата на Писанията, апокрифните евангелия, сексуалността според езичниците и според християните, мястото на жената в християнството. Ако подходи сериозно към тези теми, човек може да получи фантастична католическа подготовка“. Да, обаче трябва да оборим Дан Браун. „За да оборим Дан Браун – отговаря дон Ваук – не се иска кой знае колко много, за някои неща стига и да се провери в Wikipedia. И човек открива, че вярата е много по-интересна от романа.“
„Шифърът на Леонардо“ дели развитието на „Опус Деи“ на „преди“ и „след“. „Делото“ не можеше да игнорира един роман, продаден в 40 милиона екземпляра, след като в него играе ролята на лошия. А на него само това му липсваше! Образът на организацията винаги е бил обвит в мистерия: от умъртвяването на плътта до „сектантския“ живот в резиденции, склонността към тайнственост, историческата връзка с режима на Франко, предполагаемите амбиции в политическата сфера —„Делото“ никога не се е радвало на добър имидж, особено в прогресистките и предимно протестантски страни като Великобритания и Съединените Щати. От 2003 г. насам „Опус Деи“ реши да излезе на светло и да се покаже, като сложи край на „черните легенди“. Днес ръководителите ѝ са готови да говорят за всичко: за пари (богатството им е оценено на 2,8 милиарда долара), за власеницата (лента от гьон с метални кукички, която нумерариите носят два часа на ден привързана към бедрото). И ето, че три години след публикуването на романа ръководителите признават, че явлението „Шифърът на Леонардо“ не е било съвсем негативно за „Опус Деи“. Всъщност, книгата им направи световна реклама. Стратегията на „Опус Деи“ е проста: положителни послания, „не“ на бойкота и на съдебните битки и максимална прозрачност.
Самата структура на верните на „Делото“ се промени: неговите членове вече не са предимно испанци, нито мъже, нито пък предимно ергени нумерарии. Ако трябва да се определи статистически „средния“ член на „Опус Деи“ към днешна дата, това би било европейка, омъжена и с деца.
| |||