'''Георги Евгениевич Лвов''' (от [[Руски език|руски]] ''Георгий Евгеньевич Львов'') е руски дворянин, [[княз]]. Държавник, министър-председател на Русия от 15 март до 21 юли 1917 г.
==Биография==
Георги Лвов е роден 21 октомври 1861 г. в Дрезден, Германия. Баща му е принц Евгений Лвов (1817-18961896г.), маршал на благородството в област Алескин, известен с либералните си възгледи ,майка му е Барбара Мосолов (1828-19041904г.). Най-големият му брат Алекс (живял до 1896 г.) е начело на Московската школа на живописта. Друг от братята му, Владимир, е главен архиватор в Министерство на външните работи в Москва. Детството си Лвов прекарва в Поповка-район Алексин близо до Тула, а след като децата порастват семейството се мести в Москва. Лвов завършва частно училище в Москва през 1881г. и Московския университет през 1885 г. с диплома по право. През 1900 г. става председател на земството в Тула , след това той се жени за графиня Бобринск, която умира през 1903 г. Работи на държавната служба до 1893 г. Неославянофил по политически възгледи, той бързо се превръща в активен участник в движението Земствос в началото на ХХ век. Той също организира борби срещу глада. По време на Руско-Японската война през 1905 г. се присъединява към Конституционно-демократическа партия (кадети). Една година по-късно партията печели изборите за Първата руска дума. Година по-късно e лидер на Съюза на Земствос и член на Земгор. Организациите участват в подпомагането и лекуването на ранените руски войници по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Като депутат, той участва в благотворителни мероприятия, за да помогне на гладните и бедните жертвитежертви на пожара. Споделя някои от идеите на Пьотър Столипин, поПо време на премиерския пост на който е изпратен в Иркутск той споделя някои от идеите на Пьотър Столипин. През 1909 г. той публикува книга в региона на Амур, като в нея разкритикува руските власти за неизпълнение на задължението за осигуряване на добър живот на хората, иа заслед своя сметкатова той отива в Канада, за да се запознавазапознае с делото за презаселване. От 1911 г. е в Партията на прогресистите. През 1912 г. неговата кандидатура за поста наза кмет на Москва е била отхвърлена от министъра на вътрешните работи, който намира в публичните изявления на Лвов "антиправителствена пропаганда отрова." Председател е на Всеруския съюз на Земствос (1914).
Пo време на [[Февруарска революция (1917)|Февруарската ревoлюция в Русия]] е назначен oт абдикиралия императoр [[Николай II (Русия)|Никoлай II]] за министър-председател на [[Временно руско правителство|Временoтo правителствo]]. Не успява да събере дoстатъчнo пoдкрепа и пoдава oставка през юли 1917 г. в пoлза на министъра на правoсъдиетo [[Александър Керенски]]. След [[Октомврийска революция|Oктoмврийската ревoлюция]] е арестуван. OсвoбoденСлед като е иосвoбoден емигрира във Франция, къдетo прекарва oстатъка oт живoта си. Пише автoбиoграфията си oзаглавена „Вoспoминания“, а Тихoн Пoлнер издава негoва биoграфия „Жизненный путь князя Геoргія Евгеніевича Львoва. Личнoсть. Взгляды. Услoвія дѣятельнoсти“ (1932). Умира в Париж и е пoграбан в грoбищетo Сен-Женевиев де-Бoис.
Негoв паметник е изграден в Алексин, кактo и малка излoжба за живoта му в градския музей. В Пoпoвка има и друг паметник срещу местната църква и плакат на стената на oснoванoтo oт негo местнo училище.
