Винт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ вижте също
Редакция без резюме
Ред 8:
'''Винтът''' е [[крепежен елемент]] с [[Цилиндър|цилиндрична]], конусовидна или близка до тях форма и разположен около тази форма ръб с формата на [[винтова линия]], наричан външна [[резба]]. Винтовете обикновено се използват за свързване на елементи или за тяхното позициониране.
 
Резбовите съединения са най-често болтови, винтови и шпилкови. Основната разлика между тях е, че болтът е крепежен елемент с външна резба конструиран да преминава през отвори в частите за сглобяване и е предвиден да се притяга с използването на гайка. В този случай се притягат елементите за сглобяване между главата на болта и [[гайка]]та. Винта е крепежен елемент с външна резба, който може да премине в отвори в някои части и се навива в резбови отвор на един от съединяваните детайли. Някои винтове, наричани самонарезни, са предназначени за навиване в по-мек материал, като сами нарязват в него вътрешна резба. При винтовото съединение няма гайка.<ref>ЕСКД Справочник по конструкторска документация 1988 год. стр.374</ref> Други са предназначени за навиване в допълнителни елементи с предварително нарязана вътрешна резба, най-често в [[Гайка|гайки]]. Такива винтове се наричат [[болт]]ове. Когато нямат собствена глава винтовите съединения се наричат - [[Шпилка|шпилки]]. Главата на винтовете има специална форма, най-често предназначена да улесни навиването на винта. Тя обикновено е по-широка от останалата част на винта, наричана тяло, за да предотврати навлизането на винта в дълбочина на елемента, в който се навива. Резбата може да заема цялото тяло на винта или само част от него.<ref>{{cite book | last = Smith | first = Carroll | title = Carroll Smith's Nuts, Bolts, Fasteners, and Plumbing Handbook | publisher = MotorBooks/MBI Publishing Company | year = 1990 | url = http://books.google.com/?id=A81HmmRCN7YC | isbn = 0879384069 | pages = 39 | lang = en}}</ref>
 
Повечето винтове се затягат с въртене по [[посока на часовниковата стрелка]], а резбата им се нарича дясна. Винтове с лява резба се използват по изключение, например в случаи, в които винтът е подложен на сили, въртящи го в посока, обратна на тази на часовниковата стрелка. Най-често използваните ръчни инструменти за навиване на винтове са [[отвертка]], [[гаечен ключ]], инбусни ключове и други..
Ред 20:
 
Метални винтове за закрепване на детайли почти не се използват през 15 век.<ref name="MFA">{{Citation | title = Am_Wood_Screws | url = http://cool.conservation-us.org/coolaic/sg/wag/Am_Wood_Screws.pdf | accessdate = 2010-04-30 | postscript =.}}</ref> Метални винтове започват да се използват нормално едва със започването на масовото им производство.<ref name="Rybczynski2000pp75-99">{{Harvnb|Rybczynski|2000|pp=75–99}}.</ref> Това става в края на 18-ти век със създаването на машинни инструменти за масово им производство. Те се използват основно за дърво.
 
В началото на 15-ти век в Европа започва производството на метални винтове, които поради високата си цена не могат да се наложат като масов продукт. Едва по време на индустриализацията през 18-ти век масовото и икономически изгодното производство води до широкото разпространение на металните винтове. През 1770 год. е направен първия сравнително качествен струг. През 1797 година е патентована първата машина за нарязване на резба. От 1800 започва производството и използване на ръчни инструменти за навиване на винтове. През 1930-те години американецът Хенри Филипс закупува така наречения патент за винт Филипс за винт с кръстообразен процеп. Този винт става международен стандарт през Втората световна война година.
 
== Геометрия ==