Разлика между версии на „Сигизмунд Люксембургски“

м
редакция без резюме
м
{{Монарх
| име=Сигизмунд Люксембургски
| описание= КралИмператор на Унгария,[[Свещената Хърватия,Римска Германиия, Бохемия и Италияимперия]]
| изображение за личността=[[File:Pisanello 024b.jpg|225px]]
| описание на изображението= Император Сигизмунд, худ. [[Пизанело]] (1433)
Сигизмунд от [[Люксембурги| Люксембургите]] е втори син на [[Император на Свещената Римска империя|императора на Свещена Римска империя]] [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], но първи син от [[Елизабета Померанска]], от полския владетелски род на [[Пясти]]те. Той е представител на една от най-мощните европейски династии през късното средновековие, осигурила дотогава двама носители на Короната на [[Карл Велики]].
 
С по-големия си полубрат [[Вацлав IV]] никога не са в близки отношения, но и не се противопоставят,. всичкоВсичко в името на династията. Императорът, воден от същите съображения, оправомощава с [[курфюрст|електорски места]] двамата си синове – така през 1378 г. в Колегията на принц-електорите попадат Вацлав Люксембургски, ''Принц Бохемски'' и Сигизмунд Люксембургски, ''Маркграф на Бранденбург''.
 
=== Крал ===
Сигизмунд е сгоден за десетгодишната [[Кралство Унгария|унгарска]] [[принцеса]] [[Мария Унгарска]] в годината на смъртта на Карел I – 1378. Следващите четири години той прекарва в [[Буда (град)|Буда]] с годеницата си, наследница на унгарската корона. През 1382 г. умира [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] и Сигизмунд става [[крал-консорт]] на Унгария. Титлата на управляващото семейство веднага е предизвикана от [[Анжу-Сицилийски дом|братовчедите им]] от [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и като унгарски крал ''Жигмонд'' е принуден да събере парични средства за очертаващия се конфликт. Той се отказва от титлата Курфюрст на Бранденбург в полза на братовчед си [[Йобст Моравски]], като ''de facto ипотекира'' това маркграфство срещу крупна сума от Йобст.
 
Правнук на полския крал [[Кажимеж III Велики|Кажимеж Велики]] Сигизмунд е опитал по време на властта си над Бранденбург да затопли германско-полските взаимоотношения. Но недостатъчно, защото в крайна сметка [[Полша]] остава отделно княжество. Това става, след като неговата съпруга получава короната на Унгария, а нейната по-малка сестра [[Ядвига Анжуйска|Хедвига]] получава тази на Полша. Съзрели възможност за независима монархия [[шляхта|полски благородници]] успяват да уредят брака на Хедвига с [[Литва|литовския княз]] [[Владислав II|Йогайла-Владислав]] и така образуват [[Жечпосполита|Първото Полско-Литовско обединено кралство]].
 
Укрепването на кралската власт на Сигизмунд има дълга история. В Унгария се оказва, че кралицата-майка и негова тъща [[Елизабета Котроманич]] остава [[регент]] на кралството, [[Босна|босненския]] [[Бан (титла)|бан]] [[Твръдко I|ТвърткоТвърдко Котроманич]] не признава крал-консорта, а [[хървати|Хо&#768;рватите]] в Южна Унгария направо приемат за свой крал [[Ладислав Анжуйски|Ласло Неаполитански]]. Срещу тях той има своите планове и подкрепата на някои нобили като тези от фамилиите [[Гарай (унгарска аристокрация)|Горянски]] и [[Стибор Стиборич|Стиборич]]. В следващите повече от десет години Сигизмунд консолидира властта си, като раздава [[Феод|фиеф]]и само на барони от унгарски произход, като така печели подкрепата и [[васал]]ната им клетва. Със своята тъща регентката, той се справя в сложна схема, включваща отвличането и убийството и&#768;, за което хвърля вината върху братовчед и&#768; Твъртко Котроманич. Въпреки че се отървава от нея и е коронясан като самостоятелен крал на Унгария и Хърватия през 1387 г. кралица Мария губи доверието си в Сигизмунд и до смъртта и&#768; през 1395 г. те живеят разделени. През същата година [[Никола II Горянски]] успява да подчини Хо&#768;рватската фамилия, а Твъртко Котроманич вече е умрял при неизяснени обстоятелства през 1391 г. Въпреки тези успехи на Сигизмундовата партия броженията в Славония и Босна продължават до пролетта на 1397. Тогава унгарският крал подмамва хърватския бан ''Стьепан Лачкович''<ref>Кръстоносец от Никополския поход през 1396 г.</ref> и неговите сподвижници в [[Крижевци (Хърватия)|Крижевци]] и против правилата на мирните преговори унгарците избиват невъоръжените си опоненти. Клането е известно като [[Хърватски събор|Кървавия Хърватски събор]] и е последвано от избиването на други 170 босненски първенци, подкрепящи Ласло Неаполитански.<ref>Križevci Bloody Assembly : http://www.krizevci.eu/en_GB/križevci/history/križevci+bloody+assembly/</ref> За окончателно преодоляване на заплахата от Ласло Сигизмунд влиза в съглашение с италианските градове и специално с [[Венеция]].
 
По-нататъшен династичен сблъсък с неаполитанците, а и с поляците е избегнат и поради раздвижването на [[османци]]те на [[Балкани]]те. През 1396 г. те решават да се възползват от очевидните безредия в Унгарското кралство и да разширят [[Дунав]]ската си граница.
Избухналата война се оказва полезна за Сигизмунд – отоманската експанзия кара [[папа]] [[Бонифаций IX]] да обяви [[кръстоносен поход]] срещу турците и това бързо обединява унгарските велможи около младия унгарски крал. Походът става популярен в цяла Европа и при Сигизмунд пристигат войските на десетки принцове, като тези на [[Жан Безстрашни]], [[Мирча Стари]], [[Жан Бусико]]. През 1396 унгарският крал потегля по течението на Дунав начело на 90 000 кръстоносци, в чийто състав има и [[Втора българска държава|български]] контингент. [[Видин]] пада лесно, но при [[Битка при Никопол|Никопол]] войските на Сигизмунд са пресрещнати и разбити от [[Баязид I]]. Първият организиран опит на Кръстоносна Европа да спре османската експанзия среща пълен неуспех.
 
Разочарованието на изток не спира Сигизмунд. Загубата при Никопол му печели противници в Унгария, но той се възползва от нея – след последвалото поражение на [[Моравско княжество|сръбското деспотство]] [[Битка на Косово поле|на Косово поле]] Сигизмунд се самообявява в документите за крал и закрилник на сръбските християни. Освен това той насочва усилията си към разклатенитенестабилните люксембургскиЛюксембург, бохемска и германска монархия, управлявани от брат му Венцел. Венцел I е детрониран като германски крал, но съумява да запази бохемската корона въпреки чешката съпротива, която дори го въдворява в затвор за деветнадесет месеца. Сигизмунд измъква брат си от затвора и дава първата си заявка за бохемската корона.
 
Срещу противниците си в Унгария той използва военната и финансова мощ на Никола Горянски и [[Херман от Целье]]. С тяхна помощ Сигизмунд подчинява Босна, а през 1408 г. той се жени за дъщерята на Херман ''Барбара от Целье.''
 
=== Сблъсък с хуситите ===
[[Бохемия|Бохемският]] [[реформация|реформатор]] на [[римокатолицизъм|католическата доктрина]] [[Ян Хус]] е призован да защити каузите си на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], проведен през периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 г. Този събор има за основна цел да ликвидира [[папска схизма|папската схизма]], но се оказва много подходящ момент за [[Крал на Унгария|унгарския крал]] Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до [[Карл IV (Свещена Римска империя)|бащината си корона]] на [[Император на Свещената Римска империя]]. За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд – той протежира избора на нов папа [[Мартин V}]] и се легитимира като противник на опасните си съседи – чешките реформатори. Година по-късно със смъртта на брат му [[Вацлав IV|Вацлав Бохемски]] унгарският крал предявява претенции към короната на Свети Вацлав и скоро (1420 г.) [[Мартин V]] обявява кръстоносен поход срещу Бохемия, оглавен от Сигизмунд. Това осигурява на Сигизмунд трайна Римска подкрепа, кръстоносно геройство, Бохемския трон, а в крайна сметка и Императорската корона. Последват пет кръстоносни кампании на папата и Сигизмунд, които обаче се разбиват в религиозния плам и дисциплинирания военен гений на [[Ян Жижка]]. Стига се до разпространение на хуситското въстание и дори кралят на Унгария е [[Битка при Търнава|нападнат при Нагишомбат]], Северна Унгария. Срещу хуситите Сигизмунд е принуден да използва самите хусити – с края на кръстоносните походи изчезва и общият враг, а с това започва и дробенето на реформаторите на умерени и радикални фракции.
 
След сключването на Пражките компактати – съюз между [[каликстинци|умерените хусити]] и [[Свещена Римска империя|романистките]] [[католицизъм|католически]] лоялисти хусизмът в Бохемия е разцепен и поляризиран. Така сформираната Бохемска Пражка лига изтъква желанието си да спре разорението на чешките земи, настъпило след 15 години война. Дори и цената за това да изисква признаването на [[Сигизмунд Люксембургски]] за [[крал]] на [[Бохемия]], напълно неприемливо за радикалите. Свещеният Римски император Сигизмунд е на път да постигне плана си, заложен още преди Констанцкия събор и пред него стоят само християнските фундаменталисти, крайно несговорчивите [[таборити]]. След неуспеха на гражданската война в Чехия и на кръстоносните походи Сигизмунд ще получи бохемската корона от самите хусити [[битка при Липан|при Липан]] през 1434 г. След като научава резултата от битката, Сигизмунд заявява, че „чехите могат да бъдат победени само от други чехи“<ref>The Battles of the Hussite Wars : http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Hussite_Battles_and_Significant_events.htm</ref>.
Авторитетът на Свещената Римско-Германска империя и нейния властелин през Средновековието е съществен. Носителят на короната на [[Карл Велики]] се смята за носител на Божията благословия, за защитник на християнската вяра и Древния Рим. Въпреки позора при Каноса при инвеститурните разногласия авторитетът на изборния римско-германски император не е загубен и през 1414 г. точно от бъдещия император Сигизмунд европейските монарси очакват да прекрати папския разкол и да спре клатенето на троновете им. Сигизмунд вече е показал готовността си за преодоляването на папския разкол с акта си ''Placetum Regium'' от 1404 г. Според смисъла му никоя [[була|папска була]] не може да влезе в сила в Унгария без съгласието на краля.
 
След смъртта на Йобст през 1411 г. Сигизмунд е избран за Крал на германците. Нестабилната власт на брат му Венцел в Бохемия го кара да гледа и към чешката корона. Tова би го направило достатъчно сериозен и очевиден кандидат и за имперската корона. Възможност му се предоставя от единия от тримата антипапи [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXIII]], който обикаля европейските владетелски дворове, за да обсъжда низвергването на своите първосвещени противници на общохристиянскиобщохристиански събор. Сигизмунд подава ръка и организира [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], на който – в течение на 4 години – са дискутирани проблеми като [[източно-западна схизма|източно-западната схизма]], инвеститурата, османската заплаха, [[реформация|контрареформацията]], въздадени са нови феодални титли, а стари са потвърдени. Под натиска на Сигизмунд съборът преценява, че само съборът може да обезвластява и да назначава папи, че нито един от тримата папи не може да продължи да изпълнява такава роля и че фаворитът на Сигизмунд [[кардинал]] [[Мартин V|Одоне Колона]] ще бъде нов католически първосвещеник под името ''Мартин V''. Политическият успех на Сигизмунд Люксембургски е безспорен. Не е категорична ролята му при съда и екзекуцията на Ян Хус, защото Сигизмунд отсъства при произнасянето и изпълнението на присъдата от кардинал Колона. Факт е обаче, че чешките реформатори въстават именно срещу Сигизмунд като убиец на Хус, а унгарският крал максимално се възползва от мъченичеството и хусизма, като през следващото десетилетие на хуситски войни се легитимира като основен защитник на християнството срещу еретиците. През 1431 получава и [[Желязна корона|Желязната корона]] на [[Ломбардия]]. Авторитетът на Сигизмунд е неоспорим и през 1433 г. той е избран и коронясан за Император на Свещената Римска империя.
 
== Бракове и деца ==
* ''Първи брак'': (от 11 ноември 1385) [[Мария Унгарска|Мария Анжуйска]] (1371 – 17 май 1395), кралица на Унгария, дъщеря на краля на Полша и Унгария [[Лайош I Велики]] и неговата втора съпруга [[Елизабета Котроманич]]. Тя умира при преждевременно раждане.
* ''Втори брак'': (от 1408 година) [[Барбара фон Цили]] (1390 -11 юли 1451), дъщеря на граф [[Херман II (Цили)|Херман II]] (1365 – 1435) от [[Целе (Словения)|Цили]] и графиня АннаАна († пр. 1396), дъщеря на Хайнрих VII фон Шаунберг. Деца:
** [[Елизабет Люксембургска]] (28 февруари 1409 – 19 декември 1442), през 1421 година омъжена за [[Алберт II (Германия)|Алберт Хабсбург]] (1397 – 1439).
 
 
== Външни връзки ==
{{Commonscat|Sigismund, Holy Roman Emperor}}
* [http://www.sigismundus.hu/guide/index.php?l=en Art, images, maps connected to Sigismund]
* [http://regesta-imperii.digitale-sammlungen.de/abteilung/ri11 Die Urkunden Kaiser Sigmunds 1410/11 – 1437]
10 296

редакции