Битка при Регилското езеро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Инфокутия военен конфликт → Шаблон:Военен конфликт
м без интервал преди затварящи скоби за вътрешна препратка
Ред 20:
При битката [[Латини|латинската]] [[кавалерия]] с командир бившия римски цар [[Тарквиний Горди|Луций Тарквиний Горди]], синът му [[Секст Тарквиний]] и генерал [[Октавий Мамилий]] са победени от [[Хоплит|хоплитската войска]] на римляните, водени от [[диктатор]]а [[Авъл Постумий Алб Региленсис]], а [[началник на конницата]] е [[Тит Ебуций Хелва]]. В началото на битката Тарквиний Горди е ранен след като се опитва да атакува Постумий Алб; междувременно Хелва атакува латинския генерал Октавий Мамилий, но е ранен в ръката, а самия Мамилий получава рана в гърдите. Силите на Горди съставени от римски изгнаници лека полека започват да изтласкват римляните и [[Марк Валерий Волуз]] (консул от 505 пр.н.е.) е убит с копие, когато се опитва да нападне Секст Тарквиний. След това Постумий Алб изпраща собствените си бодигардове да се включат в битката. Октавий Мамилий е убит от [[Тит Херминий]] в последвалата сражение, a когато взема оръжието на убития, самият Херминий е убит от хвърлено копие. Постумий нарежда на конниците да слязат от конете и да атакуват пеш, което скоро принуждава латините да предприемат отстъпление. Лагерът на латините е превзет и плячкосан. Постумий Алб и Хелва се връщат в Рим и празнуват [[триумф]]. Сключва се мирен договор (''foedus Cassianum'').
 
Според легендата римският диктатор и гнерал [[Авъл Постумий Алб Региленсис]] обещава на почитаните от [[латини]]те [[Диоскури ]] ([[Кастор]] и [[Полидевк]]), пазители на [[коне]]те и [[Конник|конниците]], да им издигне [[храм]] и [[култ]], ако те са на страната на римляните. Легендата разказва, че Диоскурите се явили по време на битката предрешени като млади конници и помагат за победата на римляните. След това на [[Римски форум|Форум Романум]], където поят конете си на извора на [[Ютурна]] (''Lacus Iuturnae''), близо до по-късния храм на Диоскурите (''Aedes Castoris'') съобщават за победата на римляните. След успехът в битката римляните строят обещания храм и го освещават през [[484 пр.н.е.]].
 
== Източници ==