Богословски факултет (Софийски университет): Разлика между версии

До началото на 1900 г. тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя“ с камбаните, подарени от княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. Строежът на сградата като „Паметник на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]“<ref name=":0">''[[Христо Темелски]], [http://dveri.bg/3yhu „Паметник на Българската екзархия и Висше богословско училище“], Двери на православието, 15.11.2008.</ref> и здание за Висше богословско училище започва с [[Обявяване на независимостта на България|обявяването независимостта на България]] през [[1908]] и е завършен през [[1914]] г., но довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. Тук от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни медальони и каменна резба образуват фриз в горния край на фасадите и&#768;. Над главния вход е изпълнено пано от художника [[Никола Ганушев ]] – „Учредяване на Българската екзархия през 1870 г.“. За фреската са платени фантастичните тогава 110 000 лв. Под нея са 2 големи и 8 малки медальона и още 4 такива на западната фасада с образите на светите братя Кирил и Методий, [[Борис I|св. Цар Борис I]], [[Климент Охридски|св. Климент Охридски]], [[Черноризец Храбър]], [[Евтимий Български|св. Патриарх Евтимий]], [[Паисий Хилендарски]], [[Софроний Врачански]], [[Неофит Рилски]], [[Гаврил Кръстевич]] и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността на сградата в крайна сметка възлиза на около 700 000 лева, колосална за времето си сума.<ref>Тихомира Михайлова, [http://novinar.bg/news/arhitektat-na-bogoslovskiia-fakultet-vzima-soliden-honorar_Mzc4Mzs2NQ==.html „Архитектът на Богословския факултет взима солиден хонорар“], в. „Новинар“, 23 декември 2011.</ref>