Босилеград: Разлика между версии

 

След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османска власт ([[1878]] г.), Босилеградско е част от територията на Княжество България. <ref name="BAN7"> История на България, том 7 – Възстановяване и утвърждаване на българската държава. . колектив БАН, София, 1991 г.</ref>В периода на руската администрация в България (1877 – 1882) Босилеград е част от Изворска оклия (волост) със център в с. [[Извор (Община Босилеград)|Извор]], част от Кюстендилски окръг и Софийска губерния, която е запазила устройството аналогично на това от османско управление когато е била Изворска нахия. <ref name="Kraishte"></ref> С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Изворска околия (Кюстендилско окръжие) се премества в Босилеград и околията се преименува в Босилеградска. <ref name="Kraishte"></ref> След по-малко от година с Указ № 408 от 5 юни 1883 г. [ДВ, бр. 60, 09/06/1883] седалището на [[Босилеградска околия|Босилеградската околия]] (Кюстендилско окръжие) отново се премества в с. Извор и на околията се връща старото име. На 16 декември 1889 г. с Указ № 607 от [ДВ, бр. 6, 09/01/1890] се утвърждава „Закон за въвеждане изменение в административното деление територията на България“, приет от V ОНС на 16 декември 1889 г., с който окончателно Изворска околия се премества от с. Извор в с. Босилеград и околията се преименува в Босилеградска. Босилеград е административен център на околията до 1901 г. когато с Указ № 236 от 16 май 1901 г. [ДВ, брой 104, 17/05/1901] е обнародван „Закон за административното деление територията на държавата“ (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.), с който Босилеградска околия е закрита и поделена между Кюстендилска и Радомирска околии, част от Кюстендилска област.<ref name="Kraishte"></ref>

 

През [[април]] [[1917]] г. сръбският четнически войвода [[Коста Пекянец]], заедно със своята чета, опожарява Босилеград и изгаря две живи деца. След [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] г. Босилеград и останалите части на [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] са предадени на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], преименувано през [[1929]] г. на [[Кралство Югославия]].

{{Портал|География|Сърбия}}