Йоан Владислав: Разлика между версии

Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на [[1015]] г., след превземането на [[Охрид]] от византийците, избира [[Битоля]] за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] ([[1015]] – [[1016]]), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България ([[1015]] – [[1016]]). Обединява силите си с [[Кракра Пернишки]] за поход в Североизточна България, но идеятаначинанието пропада заради неуспешен опит да привлече [[печенеги]]те като съюзници ([[1017]]). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в [[битка при Сетина|битката при Сетина]]. През февруари [[1018]] г. обсажда крепостта [[Драч]], където е убит в [[Битка при Драч (1018)|бой с византийците]], а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав [[България]] пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му [[Пресиян II]], но не всички историци ги приемат. Роднините и потомците му са изселени в [[Мала Азия]] и [[Армения]]<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm Заговорите на „магистър Пресиан Българина“]</ref>.