|
|}
|}
След погрома на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година и окупирането на по-голямата част от [[Македония (област)|Македония]] от Сърбия и Гърция по време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година, Методий Кусев издава в Чирпан книгата „[[Македония в своите жители само сърби няма]]“. В основата на книгата е диспут за характера на македонското население, който Кусев води през януари 1890 година в Санкт Петербург със сръбския дипломат [[Джордже Симич]].<ref name="pravoslavieto5"/> Според български източници Методий така убедително отхвърля сръбските претенции пред членовете на Руското имперско географско дружество, че предизвиква оставката на бъдещия сръбски министър-председател от посланическия пост в Русия.<ref name="va.8">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=7| заглавие=Митрополит Методий Кусев и националният въпрос | достъп_дата=12 май 2013 г | фамилно_име=Алтънов| първо_име=Велислав| труд=Списание „[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]]“, брой 2 за 2003 година, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 143 – 177. Цитирано по www.razum.org страница 8| издател=Институт „Разум“}}</ref> Близо четвърт век по-късно, тезите от този диспут са допълнени в книгата с етнографски, исторически и географски аргументи за присъединяване на Западна Македония към България.<ref name="nbkm.28">НБКМ, Библиотека, Том 1, броеве 7 – 12, Издателство Библиотека, 1993, стр. 28.</ref> В нея се доказва българщината на славянското население в Македония и се отхвърля „угнетителното и отвратително поведение“ на новите сръбски власти във [[Вардарска Македония]], които се стремят да обявят македонските българи за сърби. Според митрополит Методий и ▼
▲След погрома на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година и окупирането на по-голямата част от [[Македония (област)|Македония]] от Сърбия и Гърция, Методий Кусев издава в Чирпан книгата „[[Македония в своите жители само сърби няма]]“. В основата на книгата е диспут за характера на македонското население, който Кусев води през януари 1890 година в Санкт Петербург със сръбския дипломат [[Джордже Симич]].<ref name="pravoslavieto5"/> Според български източници Методий така убедително отхвърля сръбските претенции пред членовете на Руското имперско географско дружество, че предизвиква оставката на бъдещия сръбски министър-председател от посланическия пост в Русия.<ref name="va.8">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=7| заглавие=Митрополит Методий Кусев и националният въпрос | достъп_дата=12 май 2013 г | фамилно_име=Алтънов| първо_име=Велислав| труд=Списание „[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]]“, брой 2 за 2003 година, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 143 – 177. Цитирано по www.razum.org страница 8| издател=Институт „Разум“}}</ref> Близо четвърт век по-късно, тезите от този диспут са допълнени в книгата с етнографски, исторически и географски аргументи за присъединяване на Западна Македония към България.<ref name="nbkm.28">НБКМ, Библиотека, Том 1, броеве 7 – 12, Издателство Библиотека, 1993, стр. 28.</ref> В нея се доказва българщината на славянското население в Македония и се отхвърля „угнетителното и отвратително поведение“ на новите сръбски власти във [[Вардарска Македония]], които се стремят да обявят македонските българи за сърби. Според митрополит Методий и
{{цитат|пр{{Уникод|ѣ}}ди да има Екзархия, пр{{Уникод|ѣ}}ди да начене възраждането на българит{{Уникод|ѣ}}, славянското население въ Македония се е наричало българи ... <nowiki>[и следователно]</nowiki> и западна Македония тр{{Уникод|ѣ}}бва да се присъедини къмъ България.<ref>Старозагорски митрополит Методий. „Македония в своит{{Уникод|ѣ}} жители само сърби н{{Уникод|ѣ}}ма“. Печатница „Гражданинъ“, София, 1913, стр 17, 1.</ref>}}
ВСлед погрома на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година, в 1914 година Методий Кусев издава книгата „Погрома„[[Погрома на България. Виновникът“Виновникът]]“, в която обвинява руската политика за [[Първа национална катастрофа|първата национална катастрофа]].<ref>Погрома на България. Виновникътъ, отъ единъ петдесеть годишенъ д{{Уникод|ѣ}}ецъ за освобождението на стара България – Македония. Старъ българинъ, македонецъ. Др. печатница „Св{{Уникод|ѣ}}тлина“, Стара Загора, 1914. [http://liternet.bg/publish29/mitropolit-metodij/1913-rusia.htm Откъс] (liternet.bg, 07.09.2013)</ref> Пред познати упреква и българските политици, които вярват напразно в руска подкрепа.<ref name="pk.437">Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 437. ISBN 954321056X</ref>
В 1915 година Методий Кусев заявява на [[Петър Карчев]]:
|
