С [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] (1821) фанариотският режим в княжествата е отстранен. (Непосредствено след 1821 г. Влашко и Молдавия са управлявани от българина [[Стефан Богориди]].) Породеното от това въстание недоверие на Портата към гърците и обявените с [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]] (1839) [[Танзимат|реформи]] окончателно подриват влиянието на старите фанариотски семейства.
Историческата роля на фанариотите е противоречива. От една страна, те служат на османската власт и техните интересищения са свързани с нейните. От друга, благодарение на връзките си със Западна Европа те влизат в досег с напредничавите идеивъзгледи на [[Просвещение]]то. Фанариотските владетели на дунавските княжества ограбват местното население,<ref>Мохов, Н. А. Молдавия эпохи феодализма. Кишинев, 1964, 359-370; Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.46-47.</ref> но и издават някои укази в духа на [[Просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]] (през 1746 и 1749 г. във Влашко и Молдавия е отменено [[Крепостно право|крепостничество]]то). Откритите от тях в [[Букурещ]] и [[Яш]] академии (висши училища) стават разсадници на нова, светска образованост.<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974.</ref> Отделни фанариоти, на първо място [[Александрос Ипсилантис]], оглавяват борбата за национална независимост на [[Гърция]].
