Пинд: Разлика между версии

'''Пинд''' <ref>{{cite book |last= Ковачева |first= Люба |authorlink= Люба Ковачева |title= България и нейните съседи, стр. 333 - – ПИНДЪ-ПЛАНИНА |year= 1921 |publisher= географска христоматия }}</ref> (или '''Пиндос''', {{lang-el|Πίνδος}}) е [[планинска верига]] в западната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].

Масивът на Пинд започва от северните части на [[Гърция]], в близост до [[Албания]] (на юг от изворите на [[Девол (река)|Девол]]), и достига на юг посредством [[Панетолико]] в [[Етолоакарнания]] до [[Коринтски залив|Коринтския залив]], със срещуположно разположените планини на полуостров [[Пелопонес]]. Дълъг е приблизително 230 [[km]], широк около 70 км, с най-висока точка връх [[Смолика]] (2637 [[метър|m]]). Разделен е на множество различаващи се по геоложки строеж малки планини с височина 1800- – 2600 m.<ref>[http://www.ipiros.gr/portal2/index.php?option=com_content&view=article&id=349:2008-05-22-20-56-13§catid=48:-&Itemid=94 ipiros.gr, Десет планини от Епир с височина над 2000 м]</ref>

Геоложки разлетия и обширен планински масив се явява южно (от север на юг) продължение на [[Динарски планини|Динарските планини]], посредством [[Албански планини|Албанските планини]], която дълга планинска верига покрай [[Адриатическо море|Адриатическо]] и [[Йонийско море]] доминира в западната част на Балканския полуостров. Този огромен комплекс от планини, върхове, плата, долини и клисури цепи Тесалия от Епир и на югоизток продължава с планините на [[Континентална Гърция]] - – в посока от северозапад на югоизток.

Обхватът на планината е северно на територията на [[Албания]] и започва от планините окръжаващи [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанските езера]] (в исторически [[Девол (община)|Девол]]) с планината [[Морава (планина)|Морава]], която може да се приеме като най-северно разклонение и продължение на [[Грамос]]. На юг масивът достига до гръцка [[Евритания]] с трите ѝ масива - – [[Велухи]], [[Каликуда]] и [[Хелидона]]. През 1947 г. тази област е формирана посредством отделянето ѝ от [[Етолоакарнания]] в [[Западна Гърция]]. Административно е в [[Централна Гърция]]. Най-южната област в планината е [[Аграфа (район)|района на Аграфа]], означаван днес като южен Пинд. Планината на Аграфа е значително по-ниска от северната и има само седем върха с над 2000 m [[надморска височина]].

* [[Морава (планина)|Морава]] (в Албания) - – 2042 m н.в.

* [[Грамос]] - – 2520 m н.в.

* [[Смолика]] (Смоликас) - – 2637 m н.в.

* [[Трапезица (Пинд)|Трапезица]] - – 2024 m н.в.

* [[Тимфи]] - – 2497 m н.в.

* [[Лигос]] - – 2249 m н.в.

* [[Хасия]] - – 2295 m н.в. с [[Антихасия]] - – 1416 m н.в. (североизточно планинско рамо къмто [[Олимп]], разделящо Македония от Тесалия)

* [[Мицикели]] (Меча бърлога) - – 1810 m н.в.

* [[Томарос]] - – 1974 m н.в.

* [[Хаджи]] - – 2038 m н.в.

* [[Чумерка]] (наричана още и Атаманика) с най-високи върхове [[Какардица]] - – 2429 m н.в. и [[Катафиди]] - – 2393 m н.в.

* [[Лакмос]] (Перистери) - – 2295 m н.в.

* [[Тригия]] - – 2204 m н.в.

* [[Нераида (планина)|Нераида]] - – 2074 m н.в.

* [[Козяк (Пинд)|Козяк]] - – 1901 m н.в.

* [[Авго]] - – 2146 m н.в.

В границите на Южен Пинд влиза планинската област [[Аграфа (район)|Аграфа]]. Тя е чувствително по-ниска от северните части около Мецово. Релефът ѝ е набразден от многобройни рекички оттичащи се към [[Йонийско море]] с [[Артски залив|Артския залив]] на запад, [[Коринтски залив|Коринтския залив]] на юг и [[Егейско море]] на изток.

От Евритания се редят в югоизточна посока високите планински масиви на Същинска или Континентална Гърция (Румели) - – Велухи, [[Вардусия]], [[Ета (планина)|Ета]] с [[Калидромо]] в южната част на [[Фтиотида]], [[Гиона]], [[Парнас]] (изброени от северозапад на югоизток, които се намират във [[Фокида]] и отчасти на север във [[Фтиотида]]) и последващата [[Хеликон]] в [[Беотия]] и накрая [[Парнита]], досами [[Атина]]. [[Велухи]] над [[Карпениси]] в [[Евритания]] е част от [[Натура 2000]].

В [[Архаична Гърция]] името Пинд носи единия от градовете на [[Дорида|дорийската тетраполия]], разположен на едноименната река и в планината [[Ета (планина)|Ета]] - – според [[Страбон]]. <ref>[https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/14/sgk9c4/ Страбон, География – кн. 9 – 4, 10]</ref> Този [[историческа география|историко-географски]] факт е достатъчно красноречив относно смисъла който са влагали в понятието древните [[елини]]. В най-[[ново време]], т.е. от 19 век насам, с името Пинд се назовава планинския венец от [[Велухи]] на север, а не така както е било в [[античност]]та - – от [[Парнас]] във [[Фокида]] - – на северозапад до Велухи (Тимфристос). <ref>[http://archive.ert.gr/74739/ Съвременното гръцко разбиране за обхвата на Пинд е изложено във видеото.]</ref>

По османско време, двама по-учени гръцкоговорящи - – [[Пахомий Русанос]] (1508- – 1553), родом от [[Закинтос]], и [[Анастасиос Гордиос]] (1654- – 1729), родом от [[Аграфа (район)|Аграфа]], считат че планината наричана от гърците Пинд се нарича от варварите - – Мецово(н), и разделяла [[Янински еялет]] от [[Солунски еялет]]. Идентифицирането на името на планината като Мецово е възпроизведено във френската [[Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите]] през 1756 г. В началото на 19 век, в два документа от 1818 г. и 1825 г., се отбелязва, че планината е означавана сред народа като Мецово. <ref>{{cite book |last=Hobhouse| first=John Cam |title=A journey through Albania and other provinces of Turkey in Europe and Asia to Constantinople during the years 1809 and 1810, Volume 1 |date=1825 |publisher=James Cawthorn |page=61 |url=https://books.google.com/books?id=FBfelxz-BpcC&pg=PA61}}</ref>

Името Мецово или ''Мечово'', още и ''Мечата планина'', съществува и през 21 век, но не се отнася за целия планински масив, а за селището Мецово и съседната му и източно от [[Янина]] с езерото планина - – [[Мицикели]], което обаче е новогръцки превод на ''Меча бърлога''.

В края на 20-те години на 20 век всички негръцки имена на географски обекти в планината са заменени с гръцки такива. Например името на административния център на [[Дем (Гърция)|дем]]а на най-южноразположената Аграфа е променено от ''Керасово'' на ''Керасхори'' през 1930 г. Исторически славянобългарски топоси се наблюдават дори южно, югозападно и югоизточно от Аграфа - – [[Домниста|Домница]], [[Стратос|Яница]] и [[Бодоница]].

Етнографията на планината е характеризирана основно като армънска, а също така и като албанска. [[Топоним]]ията е основно славянобългарска. <ref>[http://www.promacedonia.org/en/mv/mv_3_1a.htm Само в Янинско, т.е. около Мецово, Макс Фасмер изброява 334 славянославянски (български) топоса.]</ref> Селищата са себични, оригинални и неголеми, с масивни къщи по скатовете, с [[калдъръм]]ени улици, и всички те покрити с каменни настилки и покриви. Като цяло е еднотипна с [[епир]]ската, предвид на това, че целия този планински район е исторически Епир.

В периода 11- – 13 век частите на Пинд, окръжаващи [[Тесалия]] влизат в границите на [[Велика Влахия]]. В [[Османска Тесалия]], Аграфа е един от четирите вилаета на санджак Трикала, а цялата планина от 1670 г. административно приспада към [[Янински еялет]], който е формиран посредством отделянето на територията му от тази на [[Румелийски еялет|Румелийския]] (последния със седалище в [[София]]).

В най-[[ново време]], след анексирането на тази планинска територия от [[Кралство Гърция]], по време на [[ПСВ]] и [[ВСВ]], тук се създава [[Пиндско княжество|пиндска автономия]]. По време на [[гражданска война в Гърция|гражданската война в Гърция]], тези планини са последен [[бастион]] на [[ЕЛАС]], а главният щаб на последната се намира в Грамос на границата с Албания и където е дадена последната [[битка на Грамос]] в [[гражданска война в Гърция|гражданската война в Гърция]]. <ref>[https://www.youtube.com/watch?v=NeBRyOlkWLk Битките на Вич и Грамос - – видео.]</ref>

В планината са обособени два национални парка - – [[каньон]]а [[Викос-Аоос]] и [[Пинд (национален парк)|национален парк Пинд]].

* Salmon, T. (2006) ''The Mountains of Greece: The Pindos Mountains'' Cicerone Press ISBN 978 -1852844400