Българско възраждане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
неясно |
мРедакция без резюме |
||
Ред 57:
== Изкуство ==
Общият културен подем в българското възрожденско общество оставя видими белези и в развитието на обичайните художествени занаяти, на живописта, музиката, архитектурата. Обособилите се още в довъзрожденската епоха дърворезбарски и зографски школи преживяват през 18 – 19 век истински разцвет. Особено прочути са тревненските, банскалийските и самоковските майстори. Постепенно сред зографите се поражда интерес към светската живопис. Появяват се първите портрети ([[Захарий Зограф]]), продължава развитието на графиката ([[Николай Павлович]], [[Георги Данчов]]). В годините след Кримската война започват да творят и художници с академично образование ([[Станислав Доспевски]], възпитаник на [[Московското училище за живопис, скулптура и архитектура]] и на Петербургската художествена академия; Николай Павлович, учил в [[Мюнхен]]; [[Христо Цокев]], завършил в [[Москва]]).
Напредък през 50-те – 70-те години на [[19 век|XIX век]] е осъществен в музикалното дело. С утвърждаването на националното самосъзнание и с укрепването на българската възрожденска нация нараства ролята на народната песен. Г. Раковски, Л. Каравелов, П. Р. Славейков целенасочено изучават и записват народни песни, а братя Димитър и Константин Миладинови издават „Български народни песни от Македония“. Започва създаването на ученически хорове и оркестри, заражда се градската и революционната песен. Особена известност придобиват песните на [[Добри Чинтулов]], на [[Любен Каравелов]] и [[Стефан Стамболов]]. През 1856 г. в [[Шумен]], [[Лом]] и [[Свищов]] е положено начало на читалищната дейност. По същото време се организират и първите театрални представления, създават се училищни библиотеки, ученически и женски дружества.
| |||