Ерхард Милх: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Литература и източници: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Военно лице
| име = Ерхард Милх
| дата-място на- раждане = [[30 мартВилхелмсхафен]], [[1892Германска империя (1871-1918)|Германия]]
| място- на-раждане смърт = [[ВилхелмсхафенВупертал]], [[Германска империя (1871-1918)|Германия]]
| дата-на-смърт = [[28 януари]] [[1972]] (80 г.)
| място-на-смърт = [[Вупертал]], [[Германия]]
| портрет = Milch.jpg
| описание =
| звание = [[Фелдмаршал]]
| години на служба = [[1910]] - – [[1918]]; [[1919]] - – [[1945]] г.
| прякор =
| преданост = [[Image:Flag of the German Empire.svg|23px]] [[Германска империя (1871-1918)|Германска империя]] <br>[[Image:Flag_of_Germany_(3-2_aspect_ratio).svg|23px]] [[Ваймарска република]] <br>[[Картинка:Flag_of_Germany_1933.svg|border|23п]] [[Нацистка Германия]]
| въоръжени сили = [[Image:Cross-Pattee-Heraldry.svg|23px]] [[Имперски военновъздушни сили|Луфтщрайткрефт]] (1918)<br /> [[Луфтвафе]] (1945)
| войсково поделение =
| командвания = [[5-ти въздушен флот (Луфтвафе)|5<sup>-ти</sup> въздушен флот]]
Line 26 ⟶ 24:
'''Ерхард Милх''' ({{lang-de|Erhard Milch}}) e [[Нацистка Германия|немски]] военачалник и [[фелдмаршал]] от [[Втората световна война]]. Заместник на [[Херман Гьоринг]], генерален инспектор на [[Луфтвафе]]. Военнопрестъпник, осъден от американския военен трибунал на доживотен затвор.
 
== Биография ==
==== Детство и юношество= ===
Роден е на [[30 март]] [[1892]] г. в семейството на аптекарите Антон и Клара Милх. Баща му е [[евреин]]<ref>Bryan M. Rigg: ''Hitlers jüdische Soldaten.'' Paderborn 2003, ISBN 3-506-70115-0</ref>. По тази причина през 1910 г. му отказват да постъпи в Императорския [[военноморски флот]]. Успява обаче да постъпи като фанен-юнкер в [[Артилерия|артилерийски]] [[полк]] и през 1911 г. му е присвоено звание [[лейтенант]].
 
=== Първа световна война (1914- – 1918) ===
През [[Първата световна война]] служи първо в артилерията, а от юли 1915 г. - – в авиацията. През август 1918 г. е произведен в звание [[капитан]], а към края на войната вече изпълнява длъжността командир на 6-ти авиаполк. Награден е с Железни кръстове 2-ра и 1-ва степени. Уволнен е от въоръжените сили през януари 1920 г.
 
==== Между военен период= ===
От [[1921]] г. работи в авиационната компания ”[[Юнкерс]]” и през [[1928]] г. става главен изпълнителен директор на [[Луфтханза]]. От края на 1920-те е тясно свързан с нацисткото движение и оказва услуги на видни нацисти: подарява на [[Хитлер]] самолет, а на [[Херман Гьоринг]] привежда всеки месец по 1000 марки от фондовете на компанията.
 
През [[1933]] г., след идването на власт на нацистите, става имперски секретар по авиацията. До март [[1935]] г. Германия не афишира възраждането на своите [[ВВС]], защото според [[Версайски договор|Версайския мирен договор от 1919 г.]] тя не трябва да има такива. Звания обаче вече се присвояват и Милх от 1933 г. за 5 години изминава пътя от полковник (оберст) до генерал-полковник.
 
=== Втора световна война (1939- – 1945) ===
С подкрепата на Гьоринг<ref>Friedhelm Kröll: ''Der Prozess gegen Erhard Milch.'' In: Gerd Ueberschär (Hrsg.): ''Der Nationalsozialismus vor Gericht...'' Frankfurt/M 1999 ISBN 3-596-13589-3, S.89</ref> “расовата„расовата непълноценност”непълноценност“ на Милх е прикрита: били обявени резултатите от инициираното от него”специалнонего“специално разследване”разследване“, според които Ерхард Милх бил плод на извънбрачната връзка на майка си с ариец— барон Херман фон Бир. Милх бързо усвоява ролята на син на арийски барон. Бързата му кариера в Третия Райх убедително показва отношението на [[Хитлер]] и върхушката на нацистка Германия към “чистотата„чистотата на кръвта”кръвта“, когато не става въпрос за пропаганда, а за лични взаимоотношения. Единственият човек от ръководителите на [[НСДАП]], който ненавижда Милх заради еврейския му произход е “щатния антисемит на партията [[Юлиус Щрайхер]]. Той приема назначението на Милх за заместник на Гьоринг за лично оскърбление. Гьоринг обаче се застъпва за Милх и през [[1940]] г. успява да отстрани Щрайхер от всички партийни постове.
 
==== СССР ====
На [[15 ноември]] [[1941]] г. в [[Берлин]] се застрелва началникът на Техническото управление на Министерството на авиацията [[Ернст Удет]]. Той отговаря за програмата за превъоръжаването на [[Луфтвафе]], но на практика напълно я проваля. По тази причина се пропива и към момента на самоубийството е пълен алкохолик. Заелият мястото му Милх се проявява като талантлив организатор, анулира старите неудачни проекти и залага на старите, но проверени [[Messerschmitt Bf 110]], [[Месершмит 109]], [[Ju 88]] и [[He 111]]. Той съумява значително да повиши производствените показатели и през 1944 г. производството само на едномоторни изтребители в Германия, достига невероятният брой 23805 самолета (в СССР през същата година те са 16703). В много отношения благодарение на него Луфтвафе остава страшен противник във въздуха до края на войната.
 
Фактически Милх е най-дейния човек в Луфтвафе през цялата война, но опитите му да измести Гьоринг се провалят дори след провала на снабдяването по въздуха на 6-та армия на [[Фридрих Паулус|Паулус]], обкръжена при [[Сталинград]] в края на [[1942]] г. [[Хитлер]] категорично отказва да смени Гьоринг. Причината за това приятелски обяснява на Милх [[Роберт Лей]]: “Разбери„Разбери, няма да катурнеш Гьоринг. Макар да е пълен въздух, той блести като медно канче. А ти, приятел, извинявай, но не си фигура за фасада”фасада“.
 
Въпреки големия си принос за развитието на Луфтвафе, той допуска глобална стратегическа грешка, като не оценява своевременно перспективите пред [[реактивна авиация|реактивната авиация]]. Когато през април 1941 г. извършва първия си полет първия в света реактивен изтребител, Удет заявява, че машината ще предизвика революция в авиацията и незабавно трябва да бъде пусната в серийно производство. Милх обаче му припомня досегашните му неуспешни “революционни”„революционни“ проекти и отказва да се занимава с машината. По тази причина серийно производство на реактивни самолети започва едва през 1944 г., когато е безвъзвратно късно. Милх публично признава, че не е бил прав, но без полза. С неуспех завършва и производството на самолети-снаряди ([[крилати ракети]] според съвременната терминология) Fi-103, по-известни като [[Фау-1]]. Изготвени са 11300 такива ракети, повечето от които са свалени от британската авиация и не достигат до [[Лондон]] – основната цел на бомбардировките, а достигналите града не нанасят значителни щети. Хиляди тонове свръхдефицитен по време на войната метал били хвърлени на вятъра.
 
След тези два провала и [[Операция Овърлорд|десанта на съюзниците]] в Нормандия, при който немската авиация не е особено ефективна, Милх изпада в немилост пред Хитлер и на [[21 юни]] [[1944]] г. е принуден да подаде оставка.
Line 52 ⟶ 50:
На [[4 май]] [[1945]] г. е арестуван от англичаните в замъка Зихерхаген на брега на [[Балтийско море]].
 
=== След войната ===
По време на [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергския процес]] е държан в лагера [[Дахау (концлагер)|Дахау]], явява се като свидетел на процеса и е един от най-убедените защитници на Гьоринг. През 1947 г. в един от последвалите Нюрнбергски процеси, при който е единствен обвиняем (виж [http://en.wikipedia.org/wiki/Milch_Trial Milch_Trial]) за участие в депортирането на чуждестранни работници е осъден на доживотен затвор. През 1951 г. присъдата му е намалена на 15 години, а през 1955 г. е освободен. От тогава не се занимава с политическа или военна дейност и работи като промишлен консултант.
 
Малко преди смъртта му връщат маршалския жезъл, отнет му при ареста. Ерхард Милх умира в немския град Вупертал на 80 годишна възраст.
 
== Вижте също ==
* [[Луфтвафе на Третия райх]]
* [[Мишлинг]]
 
== Литература и източници ==
{{Портал Нацистка Германия}}
* Елена Съянова „Десетка из колоды Гитлера“ (М. Время, 2005) ISBN 5-9691-0010-2
* Т. Елмхерст „Подлинная история Люфтваффе“, пер. П. Смирнова (М. Яуза, 2006)
<references />
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat-inline|Erhard Milch}}
{{пост начало}}