Доубравка Пршемисловна: Разлика между версии

м
редакция без резюме
м (Гал Аноним)
мРедакция без резюме
Доубравка е дъщеря на чешкия княз [[Болеслав I Страшни]], като за нейна майка най-често се сочи предполагаемата съпруга на Болеслав I [[Биагота]]<ref>{{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/bohemia/bohemia1.html#DB1 |title= Complete Genealogy of the Přemyslid dynasty |publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}}</ref>. Според ранните исторически извори през 966 Доубравка убеждава съпруга си да приеме християнството и съдейства активно за разпространението на новата религия в полските земи.
==Ранни години==
Почти нищо не се знае за първите години от живота на Доубравка. Не са известни нито датата, нито мястото на раждането ѝ. ЕдинствениоЕдинствено в хрониката на Козма Пражки се споменава, че когато се омъжила за Мешко I, Доубравка вече била доста възрастна<ref>''Chronicle of Cosmas of Prague'': translated, introduction and commentary developed by Maria Wojciechowska, Warsaw 1968, lib. I cap. 27, p. 149.</ref> . Това сведение на Козма Пражки обаче се оценява като неблагонадеждно и тенденциозно, като най-вероятно хронистът е имал непочтени намерения<ref>H. Łowmiański, ''Religia Słowian i jej upadek'', Warsaw p. 338, footnote 889.</ref>. Възможно е обаче Козма Пражки да е имал предвид голямата възрастова разлика между Доубравка и сестра ѝ или да е объркал Доубравка с първата съпруга на Мешко Ода, която по време на сватбата си е била между 19-25 годишна - късна възраст за женитба според средновековните разбирания. Като се имаимат предвид средновековните обичаи, някои изследователи приемат, че по времето, когато се омъжила за Мешко I, Доубравка най-вероятно също е наближавала двайсетедвайсетте си години<ref>J. Strzelczyk, ''Bolesław Chrobry'', p. 15.</ref>.
 
През 1895 г. Освалд Балцер изказва тезата, че преди да се омъжи за Межко I, Доубрава е била омъжена за маркграфа Гюнтер Мерзебургски, от когото е имала син Гунцелин. Тази теза се основава на едно сведение в [[Хроника на Титмар|Хрониката на Титмар]], който нарича Гунцелин брат на Болеслав I Храбри, който е син на Доубравка<ref>''Thietmari chronicon'', vol. V, cap. 18, p. 274; vol. V, cap. 36, p. 300; vol. VI, cap. 54, p. 390.</ref>. Съвременни учени обаче поставят това твърдение под съмнение и смятат, че всъшност Гунцелин и Болеслав I са братовчеди или роднини по сватовство.
Съвременните изследователи обаче изтъкват, че покръстването на Мешко I се дължи изключително на политически съображения и не трябва да се приписва като заслуга на Доубравка<ref>J. Dowiat, ''Metryka chrztu Mieszka I'', p. 79; Andrzej Feliks Grabski, ''Bolesław Chrobry. Zarys dziejów politycznych i wojskowych'', p. 26; S. Trawkowski, ''Monarchia Mieszka I i Bolesława Chrobrego,'' pp. 116-117; H. Łowmiański, ''Początki Polski'', vol. V, p. 549.</ref>. Според тази теория ролята, която източниците приписват на Доубравка за покръстването на поляците, е част от дългата църковна традиция покръстването на владетелите на езическите народи да се обяснява с влиянието на някоя жена<ref>A. F. Grabski, ''Mieszko I'', Warsaw 1973, p. 93.</ref>.
 
Преданията приписват на Доубравка и основаването на църквите Света Троица и Св. Вит в Гнезно и на цървкатацърквата Св. Мария на остров Тумски в Познан.
 
ПолтитическиПолитически бракът на Доубравка и Мешко I укрепва съюза между чехи и поляци, който продължава и след смъртта ѝ. През 967 г. чехите помагат на Мешко I в решителната битка срещу волините, предвождани от Вихман Млади. Освен това съпругът ѝ Мешко I и брат ѝ Болеслав II Благочестиви подкрепят Хайнрих II Баварски в претенциите му за германската императорска корона след смъртта на император Отон I през 973 г.
 
==Деца==
От брака на Доубравка и Мешко I се раждат три деца:
* [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]] (ок 967 - 17 юни 1025);
*дъщеря, вероятно кръстена Светослава, често идентифицирана с легендарната шведска кралица [[Зигрид ГордатаНадменната]] (968/972 - 1016), за която дъщеря се предполага, че първо е омъжена за шведския крал [[Ерик VI Сегерсел|Ерик Победоносни]], а по-късно и за датския крал [[Свен I|Свен I Вилобради]]. За тази дъщеря на Доубравка се смята, че е майка на [[Кнут Велики]] и на [[Олаф Скьотконунг]].
*Гунхилда Полска, също омъжена за [[Свен I|Свен I Вилобради]].
==Смърт и място на погребение==