Филип II (Испания): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Борба с мюсюлманите, Свещена лига, Лепанто: replaced: христианство → християнство редактирано с AWB |
м →Детство и възпитание: replaced: христианск → християнск редактирано с AWB |
||
Ред 39:
Когато умира майката му, Филип е почти на дванадесет години. В безметежната обстановка на детските си години у него се развива дълбока любов към природата. Впоследствие, през целия му живот, излетите сред природата, риболова и лова стават за него желана и най-добра почивка след тежките държавни дела. Филип от детството си се отличава с дълбока религиозност. Той обича също музиката и придава голямо значение на това да приобщи към нея и своите деца. Чрез писмата на Филип, когато е вече на петдесет години и му се налага да прекара в [[Лисабон]] две години без своите малки деца, се разкрива образа му на любящ баща: той преживява за здравето на малчуганите, интересува се от първия зъб на сина си и се безпокои от това, той да получи книжка с картинки за оцветяване.
През 1535 г. за седемгодишния Филип е създаден собствен двор, състоящ се примерно от около 50 деца на испански аристократични фамилии. С този двор за Филип започва широката програма за образование и възпитание му. Императорът лично избира учителите и възпитателите, които се избират по критериите описани от [[Еразъм Ротердамски]] през 1516 г. в трактата „Възпитание на
Под ръководството на наставниците у Филип за цял живот се развива любов към четенето. Към момента на смъртта му неговата лична библиотека наброява 14 000 тома. Сред книгите, които чете Филип II, редом с многочислените класически автори, са [[Еразъм Ротердамски]], [[Албрехт Дюрер]], [[ Николай Коперник]], [[Пико делла Мирандола]] и много други е бил даже [[Коран]]а. Но в това негово разностранно образование има основен пропуск - съвременните чужди езици, което отчитайки размерите на испанската държава, впоследствие се явява съществен недостатък. Немски език, Филип въобще не владеел, по италиански и френски можел да прочете нещо, но главното е, че съвършено не говори по нидерландски. Веднъж даже това довежда до неудобна ситуация: През 1555 година Филип получава управлението на Нидерландия от абдикиралия си баща и след първите думи се налага да прекъсне своята франкоезична реч, която се наложило да дочете кардинал Антоан Перено де Гранвела.
| |||