Блестяща изолация: Разлика между версии

През 1890 г. корабният баланс на световните сили нарушава английското върховенство по море. Причините са както външни, така и вътрешни. Обединена Германия и САЩ (донякъде и Италия) бележат сериозен ръст в индустрията, включително и по отношение на флота. Втората е презасищането на богатата метрополия и намалената конкурентоспособност на английските индустриални стоки на световния и в частност на европейския пазар. По тази причина се изострят англо-германските отношения. Предизвикателството, че в края на 19 век и началото на 20 век все по-ясно се очертава растящото индустриално и военноморско могъщество на Германия, налага пред британската външна политика да излезе от блестящата си изолация и да влезе в по-дълготрайни съюзи с цел да балансира интересите си. Поводът за това става [[англо-бурска война|англо-бурската война]], в която британската армия въпреки успеха си не се представя блестящо. През 1902 година Британия влиза в съюз с Япония с цел да балансира руското влияние в Далечния изток и Китай, който окончателно е превърнат в полуколония. Руската империя се е възползвала предходно от британската експанзия в Китай, което принуждава Британия в хода на [[голямата игра]] да излезе от изолация, понеже Русия е въвела свои воискивойски в [[Манджурия]] под предлог защита на интересите си в този регион. Руската инициатива предизвиква голямо недоволство и в Англия и в Япония и на тази основа се създават условия за сключване на съюза. Инициативата е японска. От друга страна предложението е примамливо за Британия понеже ѝ позволява да прехвърли част от своя флот в европейски води, където противопоставянето набира сили. Целта е ангажиране на руската военна мощ в Далечния изток с оглед [[Френско-руски съюз|френско-руския съюз]] и привличането на Франция пред германската опасност във водите на британската външна политика. По този начин и Британия се оказва в [[Антанта]]та, след сключването на съюзен договор с Франция през 1904 г.