Наречие: Разлика между версии

'''Наречието''' е самостойна, неизменяема [[част на речта]], която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата,при които протича действието.

 

Основният [[Морфология (езикознание)|морфологичен]] признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни [[Граматика|граматични]] значения. Наречията, образувани от качествени [[Прилагателно име|прилагателни]], имат сравнителна и превъзходна степен (''по-добре; най-добре''), но според някои автори тези форми са получени чрез [[адвербиализация]] на степенуваните форми на [[Прилагателни имена|прилагателните]]. Така например ''най-добре'' е наречие, което е образувано от превъзходната степен на [[Прилагателно име|прилагателното]] добър.<ref>Иван Куцаров, Теоретична граматика на българския език. Морфология (2007), стр. 68</ref> Известен брой наречия имат и различни [[Фонетика|фонетични]] разновидности (''тук - тука; далеко - далече; бързо - бърже''), но те не са различни [[Граматика|граматични]] форми, а [[диалект]]ни разновидности. В потока на [[реч]]та наречието няма строго определена позиция в [[изречение]]то – то може да стои пред или след поясняваната дума (Дойдох ''бързо'', ''високо'' говориш ), но може и да не е в съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, ''веднага'').

 

Наречията могат да бъдат класифицирани по няколко критерия.

# Прости – образувани от прости думи: ''горе, бързо, долу, кога, вътре''

# Сложни – образувани от две думи (две [[Морфема|коренни морфеми]]): ''отгоре, откога, многостранно''

# Съставни – образувани от две или повече думи, но с единно [[Лексикална семантика|лексикално]] значение: ''горе-долу, лека-полека'' се

 

По произход наречията се делят на обикновени (не местоименни) и [[Местоимение|местоименни]].<ref>Стоян Стоянов (отг. ред.), Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 (1983), стр. 388</ref> Обикновените наречия произлизат от [[съществителни имена]], [[прилагателни имена]], [[Числително име|числителни имена]], [[глаголи]], [[Предлог|предлози]] и различни съчетания между тях.

# От [[съществителни имена]] – това са стари падежни форми: ''денем, нощем, горе, зиме, лете, снощи''

# От [[Предлог|предлози]] – съчетания от [[предлог]] и [[съществително име]], [[прилагателно име]] или наречие: ''наляво, вляво, направо, навътре, навън''

# Местоименните наречия традиционно се причисляват към различни групи [[Местоимение|местоимения]], но по значение (вид на назовавания признак) могат да бъдат включени в едни и същи групи заедно с неместоименните. В таблицата долу са посочени основните представители на местоименните наречия, без да се изброяват всички формални, както и архаичните вече варианти:

 

<code><table border="1">

=== По значение ===

По значение наречията се делят на определителни и обстоятелствени.<ref>Стоян Стоянов (отг.ред.), Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 (1983), стр. 394</ref>

Те се делят на три групи:

#Наречия за начин – уточняват начина, по който се извършва действието (признак на действието): готвя ''вкусно''. Отговарят на въпроса „''Как?''”

#Наречия, които показват отношението на говорещия към съдържанието на [[изречение]]то: ''известно'' е, че…, ''хубаво'' е да…, ''уместно'' би било да припомним…

 

Обстоятелствените биват:

#Наречия за място – конкретизират местоположението на предмета или мястото или действието, както и посоката на движение: ''наляво, вляво, надясно, вдясно, отгоре, нагоре''

#Наречия за логическо уточняване и модалност – внасят допълнителен смисъл или уточняват смисъла на изречението: ''може би, следователно, навярно''

 

 

== Източници ==

<references />

 

== Вижте също ==

* [[Прилагателно име]]

 

[[Категория:Части на речта]]