Наречие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м линкове |
||
Ред 1:
{{Друго значение|частта на речта|съвкупността от говори|Наречие (диалектология)}}
'''Наречието''' е самостойна, неизменяема [[част на речта]], която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата, при които протича действието.
== Морфологични характеристики на наречието ==
Основният [[Морфология (езикознание)|морфологичен]] признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни [[Граматика|граматични]] значения. Наречията, образувани от качествени [[Прилагателно име|прилагателни]], имат сравнителна и превъзходна степен (''по-добре; най-добре''), но според някои автори тези форми са получени чрез [[адвербиализация]] на степенуваните форми на [[Прилагателни имена|прилагателните]]. Така например ''най-добре'' е наречие, което е образувано от превъзходната степен на [[Прилагателно име|прилагателното]] добър.<ref>[[Иван Куцаров]], ''Теоретична граматика на българския език. Морфология'' (2007), стр. 68.</ref> Известен брой наречия имат и различни [[Фонетика|фонетични]] разновидности (''тук - тука; далеко - далече; бързо - бърже''), но те не са различни [[Граматика|граматични]] форми, а [[диалект]]ни разновидности. В потока на [[реч]]та наречието няма строго определена позиция в [[изречение]]то – то може да стои пред или след поясняваната дума (Дойдох ''бързо'', ''високо'' говориш ), но може и да не е в съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, ''веднага'').
== Видове наречия ==
Ред 15:
=== По произход ===
По произход наречията се делят на обикновени (не местоименни) и [[Местоимение|местоименни]].<ref>Стоян Стоянов (отг. ред.), ''Граматика на съвременния български книжовен език''. Том 2 (1983), стр. 388.</ref> Обикновените наречия произлизат от [[съществителни имена]], [[прилагателни имена]], [[Числително име|числителни имена]], [[глаголи]], [[Предлог|предлози]] и различни съчетания между тях.
# От [[съществителни имена]] – това са стари падежни форми: ''денем, нощем, горе, зиме, лете, снощи''
# От [[прилагателни имена]] - тази група наречия са образувани чрез директно заемане на определена граматична форма на прилагателното име. Характеризират се със завършеци на -'''''о''''', -'''''и''''', -'''''е''''', -'''''ата'''''
Ред 51:
=== По значение ===
По значение наречията се делят на определителни и обстоятелствени.<ref>Стоян Стоянов (отг. ред.), ''Граматика на съвременния български книжовен език''. Том 2 (1983), стр. 394.</ref>
==== Определителни наречия ====
Те се делят на три групи:
Ред 65:
== Синтактични характеристики на наречието ==
От гледна точка на [[синтаксис]]а, наречията в [[изречение]]то могат да изпълняват функциите на [[обстоятелствено пояснение]] и [[Определение (граматика)|несъгласувано определение]]. Могат да функционират и като отделни изречения – ''Бързо!''<ref>[[Руселина Ницолова]], ''Българска граматика. Морфология'' (2008), стр. 445.</ref>
== Източници ==
| |||