Селото е изгорено през [[1877]] година и повторно през 1912 година от българи-християни за отмъщение на местните [[помаци]],<nowiki/>които еднаса частучаствали отактивно коитов участват в потушаването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]], като подпалват и разграбват селата [[Бойково]], [[Дедово]], [[Перущица]] и Сотир (днес [[Храбрино]]) и подлагат българското население там на масови убийства, изнасилвания и други зверства.<ref>{{cite book | last = Стоянов | first = Захарий | authorlink = Захарий Стоянов | year = 2007 | origyear = 1892 | title = Записки по българските въстания. Книга 2 | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | isbn = 978-954-739-944-0}}</ref> Селото е подпалено отново от [[Перущица|перущенлииперущенци]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]] година, а оцелялата част от помашкото му население окончателно се изселва в [[Турция]]. Останали са от него основите на 300 къщи и две гробища. Според [[Любомир Милетич]] към 1912 година населението на Тъмръш (''Тъмръшъ'') се състои от [[помаци]].<ref>{{cite book
