Забърдо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2)
Bombobo (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 57:
По голямата част от основателите на селището [[Чепеларе]] са преселници от село Забърдо, където в началото на 1729 година тринадесет души от Забърдо и трима преселници от други населени места закупуват общо 16 дяла от имот, представляващ планината Хаджиица с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в [[Пловдив]], при което след това те се заселват постоянно в землището и оттогава [[Чепеларе]] става същинско постоянно заселище като населено място с различни махали – „Горната махала“, „Долната махала“, „Шабановската махала“, „Сивковската махала“ и други. Единият от упълномощените представители за продажба на планината „Хаджиица“ е хаджи Юмер от село Чепели, Гюмюрджинска каза, продал част от дяловете на съпритежателите за 800 гроша. Според изследванията и справките на [[Васил Дечев]], писател и изследовател на [[Родопите]] от 1728 до 1750 година в село [[Чепеларе]] имало 19 семейства, 14 семейства преселени от село Забърдо и 5, които заедно със семейството на преселените там местни управници Исеин бей и [[Мехмед Кьорходжа]], съставлявали около 100 жители.
 
Според преброяването на населението в [[Царство България]] през 1910 година, към 31 декември същата година в Забърдо (''Чукуркьой'') живеят 1181 [[души]], от който 172 български и 41 мохамедански семейства – повечето от тези мохамедани се изселват в Турция през Междусъюзническата война.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 98 – 100 | isbn = 9789542802914}}</ref>
<ref>{{cite book
| origyear = 1998
| format = 70/100/16
| edition = II
| year = 2004
| publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия
| location = София
| language = български
| isbn = 954-9308-51-0
| pages = 101
}}</ref>
 
В началото на XX век селото има предимно [[Помаци|помашко]] население и остава изолирано, след като повечето помаци от съседните села се изселват от страната. По време на [[Балканска война|Балканската война]], както много помаци в Родопите, жителите на селото са покръстени, но впоследствие се връщат към традиционната си религия. В края на 50-те години, още преди началото на [[Възродителен процес|Възродителния процес]], хората от Забърдо доброволно се отказват от мюсюлманските си имена. През 70-те години джамията е изоставена и по-късно е разрушена, а през 2003 година на входа на селото е осветена малка църква.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 98 – 100 | isbn = 9789542802914}}</ref>
 
== Културни и природни забележителности ==
Line 95 ⟶ 82:
*Всяка година на 14 март се организира кукерски празник, с който забърдовци изпращат зимата и посрещат пролетта. На 'Марта', както се нарича празника има кукери, които пъдят лошите сили и се молят за плодородие и берекет.
 
Общоселският събор се организира през август. На него по традиция имат възможност да се срещнат роднини и приятели, откъснали се от селския живот.
 
== Известни личности ==