|
|Застрашен =
}}
'''Забраненият град''' ([[Китайски език|китайски]]: 紫禁城 [[пинин]]: Zǐjinchéng), е укрепен район на китайския императорски [[дворец]] в периода от средата на управлението на [[династия]]та [[Мин]] (1368 – 1644) до края на управлението на династията [[Цин (17-20 век)|Цин]] (1644 – 1912). ▼
'''Забраненият град''' ({{lang-zh|紫禁城}}; [[пинин]]: ''Zǐjinchéng''), е укрепен район на китайския императорски [[дворец]] в центъра на [[Пекин]], [[Китай]].
Намира се в центъра на [[Пекин]], [[Китай]] и понастоящем е със статут на дворец-музей. За почти 5 века Забраненият град е бил дом на императора и неговото семейство, както и церемониален и политически център на китайското правителство. ▼[[ КартинкаФайл:Verbotene-Stadt1500.jpg|ляво|мини| Забраненият„Забраненият градград“, живопис от епохата на династията Минг]] ▼
▲'''Забраненият град''' ([[Китайски език|китайски]]: 紫禁城 [[пинин]]: Zǐjinchéng),Използван е укрепен район на китайския императорски [[дворец]] в периода от средата на управлението на [[династия]]та [[Мин]] (1368 – 1644) до края на управлението на династията [[Цин (17-20 век)|Цин]] (1644 – 1912).
== Име ==
* Пълното име на града е „Пурпурен забранен град“ ([[Китайски език|китайски]]: 紫禁城 [[пинин]]: Zǐjinchéng). Името „'''Дзъ дзин чън'''“ е дума с много значения. '''Дзъ''' ''(Zi, или „пурпурно“)'' в случая се отнася за [[Полярна звезда|Полярната звезда]] ([[Китайски език|китайски]]: 紫微星 [[пинин]]: Zǐwēi Xīng, буквален превод: ''малка пурпурна звезда''). Според традиционната китайска [[астрология]] Полярната звезда е дом на небесния император, а нейната система ([[Китайски език|китайски]]: 紫微垣; [[пинин]]: Zǐwēiyuán) е царството на небесния император и неговото семейство. '''Дзин''' ''(Jin, или „забранен“)'' отразява факта, че никой не може да влиза или напуска двореца без разрешението на императора. '''Чън''' ''(Cheng)'' означава град обграден от стени . ▼▲Намира се в центъра на [[Пекин]], [[Китай]] и понастоящемПонастоящем е със статут на дворец-музей. За почти 5 века Забраненият град е бил дом на императора и неговото семейство, както и церемониален и политически център на китайското правителство.
* [[Манджури]]те наричат града ''Dabkūri dorgi hoton'' ([[Манджурски език|манджурски]]: [[Картинка:Dabkūri dorgi hoton.png|20px]] ), което буквално гласи „Вътрешен многопластов град“. ▼
* Най-общо името „Забранен град“ произтича от факта, че от самото начало достъпът до града е бил забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се наказвало със смърт. ▼== Наименование ==
* Днес комплексът се нарича „Дворец-музей“ ([[Китайски език|китайски]]: 故宫博物院, [[пинин]]: Gùgōng Bówùyùan), както и „Бивш дворец“ ([[Китайски език|китайски]]: 故宫 [[пинин]]: Gùgōng; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Гугун)
▲* Пълното име на града е „Пурпурен забранен град“ ([[Китайски език|китайски]]: 紫禁城 [[пинин]]: Zǐjinchéng). Името „'''Дзъ дзин чън'''“ е дума с много значения. '''Дзъ''' ''(Zi, или „пурпурно“)'' в случая се отнася за [[Полярна звезда|Полярната звезда]] ([[Китайски език|китайски]]: 紫微星 [[пинин]]: Zǐwēi Xīng, буквален превод: ''малка пурпурна звезда''). Според традиционната китайска [[астрология]] Полярната звезда е дом на небесния император, а нейната система ([[Китайски език|китайски]]: 紫微垣; [[пинин]]: Zǐwēiyuán) е царството на небесния император и неговото семейство. '''Дзин''' ''(Jin, или „забранен“)'' отразява факта, че никой не може да влиза или напуска двореца без разрешението на императора. '''Чън''' ''(Cheng)'' означава град обграден от стени .
▲* [[Манджури]]те наричат града ''Dabkūri dorgi hoton'' ( на [[Манджурски език|манджурски]]: [[ КартинкаФайл:Dabkūri dorgi hoton.png|20px]] ), което буквално гласи „Вътрешен многопластов град“.
▲* Най-общо името „Забранен град“ произтича от факта, че от самото начало достъпът до града е бил забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се наказвало със смърт.
Днес комплексът се нарича „дворец-музей“ (故宫博物院, ''Gùgōng Bówùyùan''), както и „бивш дворец“ (故宫, ''Gùgōng'' – Гугун).
== История ==
Строежът на Забранения град започва по нареждане на [[Юн Ло]], третия [[Император на Китай|император]] от династията [[Мин]], управлявал от [[1403]] до [[1423]] г. На същото място в миналото се е намирал дворецът на [[монголци|монголския]] владетел [[Кубилай хан]], за чието великолепие се разказва в „Пътешествията на Марко Поло“.
▲[[Картинка:Verbotene-Stadt1500.jpg|ляво|мини|Забраненият град, живопис от династията Минг]]
От 1406 до 1420 г. 100 хил. майстори и милиони работници изграждат 800 двореца, 75 административни сгради, множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове. Строен в продължение на 14 години, той е истински град в града, отделен от външния свят с 11 м висока, 8,62 м широка и 3400 м дълга правоъгълна червена стена, заобиколена с широк 52 м и дълбок 6 м крепостен [[ров]] с вода, наричана „Златна вода“. Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според [[китайци]]те числото 10 000 символично представлява „[[безкрайност]]“, а и само [[бог]]овете можели да притежават дворец с 10 000 стаи. Дворцовият комплекс обхваща 720 хил. м<sup>2</sup>, от които 150 хил. м<sup>2</sup> изградена площ и е пример за традиционна китайска дворцова архитектура.
След завършването на комплекса император [[Юн Ло]] премества [[столица]]та от [[Нанкин]] в [[Пекин]]. В периода от [[1420]] до [[1911]] г. Забраненият град е административен център на държавата, дом на 24 императора от династиите Мин и Цин, техните семейства и обслужващ персонал. През 1644 г. избухват бунтове, последният император на династия Мин се самоубива, а начело на Кралство Китай за 267 г. напред застава династията [[Цин (17-20 век)|Цин]].
Властта на императорите приключва със [[Синхайската революция]] от 1911 г. На [[1 януари]] [[1912]] г. е провъзгласена [[Република Китай]] с първи президент [[Сун Ятсен]]. 6-годишният по товаонова време император [[Пу И]] е принуден да [[Абдикация|абдикира]]. [[FileФайл:Tiananmen 3.jpg|мини|250п|Изглед към Портата на Небесното спокойствие от площад [[Тиенанмън„Тиенанмън“]]]]
Новият политически режим позволява на императора да задържи [[титла]]та си и да остане да живее (но вече като затворник) във вътрешния двор на Забранения град. Външният двор става резиденция на националистите от [[Гоминдан]]а и е обществено достъпен.
След години на политическа нестабилност, през [[1924]] г. военният диктатор [[Фън Юсан]] организира [[преврат]] и поема контрола над Пекин. Фън Юсан денонсира споразумението с императорския дом и експулсира Пу И от Забранения град, лишавайки го от всичките му титли и обявявайки го за обикновен гражданин на републиката. Достъпът до целия комплекс се отваря за обществеността, а Забраненият град получава статут на Дворец дворец-музей. Бившият император Пу И умира през 1967 г. като градинар в пекинските ботанически градини.
Заплахата от японска [[инвазия]] през 1933 г. принуждава китайското правителство да осигури безопасно хранилище за музейните експонати извън страната. В края на [[Втора световна война|Втората световна война]] част от колекцията е върната в Забранения град, но друга остава в [[Тайван]]. От 1965 г. тя е изложена в Националния дворец -музей в [[Тайпе]].
От тераса с изглед към Портата на небесното спокойствие в Забранения град, на [[1 октомври]] [[1949]] г. председателят [[Мао Дзъдун]] провъзгласява [[Народна република Китай]]. Днес на портата е поставен портрет с лика на „Великия кормчия“.
== Архитектура ==
[[КартинкаФайл:Gugun panorama-2005-1.jpg|център|мини|700п|Забраненият град, гледан по оста север-юг от парка Дзиншан]]
Задачата, поставена пред главните архитекти на строежа – Цай Син и евнухът Жуан Ан, и главните инженери – Куай Сян и Лу Сян, е да създадат (в съответствие с принципите на [[фън шуй]]) архитектурен шедьовър, символ на хармонията във Вселената, достоен дом за Сина на небето (Тзян-цзъ). Композицията е ориентирана по оста север-юг и стриктно спазва принципа на симетрия, като зданията от централната ос са високи и величествени, а тези, които са встрани, са сравнително ниски и скромни. Първите гледат на юг – „свещената“ за китайците посока на благословеното слънце. Сградите в двореца са изрисувани с изящна комбинация от цветове, а почти всички покриви са покрити със специална жълто-кафява глазура, напомняща злато.
=== Дизайн ===
[[FileФайл:Sunset of the Forbidden City 2006.JPG|мини|Северозападна кула]]
Дизайнът на Забранения град, от неговото цялостно оформление до най-малката подробност, символизира величието на имперска сила. Дворецът е разделен на мъжка и женска част – [[Ин-ян|Ин-Ян]]. Ян е мъжката част с парадните зали, разположени по оста север-юг. Черната точка на Ин в мъжката половина е павилионът на императрицата, където тя се е намирала по време на големи празници и церемонии. В женската част са жилищните помещения на императора и неговото семейство, а бялата точка Ян е спалнята на самия император. [[КартинкаФайл:Forbiddencityroofsculpturespic.jpg|ляво|мини|Покривна декорация с най-висок статут – Зала на висшата хармония]]
=== Кули ===
В четирите ъгъла на стената на Забранения град се намират четири4 кули („Д“) със сложно изградени покриви. Някога за обикновените хора тези кули са били най-видимите части от комплекса.
=== Покриви ===
=== Порти ===
[[FileФайл:MeridianGate.jpg|мини|360п|Южна (Медианова) порта]]
Главният вход на Забранения град е Южната (Медианова) порта („А“) ([[Китайски език|китайски]]:; 午門; [[пинин]]: ''Wǔmén;'' [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Умън). Тя обгръща в полукръг Площада на събранията. На север се намира Портата на бойния дух („Б“) ([[Китайски език|китайски]]:; 神武门; [[пинин]]: ''Shénwǔmén;'' [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Шънумън, буквален превод: ''Божествена военна сила''), която разделя града от парка Дзиншан. Останалите две се наричат съответно Западна порта на славата („В“) и Източна порта на славата („Г“). Разстоянието между първите две2 порти е 960 м, а между вторите – 750 м.
=== ДворДворове ===
Забраненият град формално се дели на външен и вътрешен двор. Външният двор ([[Китайски език|китайски]]: 外朝; [[пинин]]: ''Wàizhāo;'' [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Уайчао) e разположен в южната част на комплекса и включва административните сгради, а вътрешният ([[Китайски език|китайски]]: 内廷; [[пинин]]: ''Nèitíng; [[Уикипедия:Китайски'' имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Нейтин) се намира в северната част и включва жилищните помещения.
[[FileФайл:Forbidden city map bg.jpg|мини|350px350п|План на Забранения град. Червените букви се използват в цялата статия като обозначител на обект.
----
<font color=red>- – -</font> Приблизителна разграничителна линия между Вътрешниявътрешния (север) и външния (юг) двордворове.
----
{{col-begin}}
{{col-end}}]]
====; Външен двор ====
'''Южната порта''' („А“) има пет5 свода – три3 централни и по2 един страниченстранични, водещи до голям площад. През централната арка с малки изключения имал право да минава само императорът. Барабани и камбани зазвучавали при всяко преминаване на Сина на небето. През площада се вие Златната река, като тук изкуственият воден канал има формата на лък, а над него се преминава през един от петте мраморни моста.
Следва '''Портата на висшата хармония''' („Е“) ([[Китайски език|китайски]]:; 太和門; [[пинин]]: ''Tàihémén; [[Уикипедия:Китайски'' имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Тайхъмън). Нейният вход е „охраняван“ от редица бронзови лъвове и дракони и води до най-големия площад в Забранения град – Шъ Дзъ, с капацитет да побере 100 000 души.
Издигната на триетажна мраморна тераса, централно място на площада заема '''Залата на висшата хармония''' („Ж“) ([[Китайски език|китайски]]:; 太和殿; [[пинин]]: ''Tàihédiàn; [[Уикипедия:Китайски'' имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Тайхъдиен). Тя е най-голямата зала в комплекса и смятана от китайците за център на света. Използвана е при коронации, сватби, честване рождения ден на императора и посрещане на Нова година. В нея се намира Тронът на дракона, от който императорът управлявал Китай.
В посокаНа север, по „Пътя на дракона“ се достига до '''Залата на пълната хармония''' („З“) ([[Китайски език|китайски]]:; 中和殿; [[пинин]]: ''Zhōnghédiàn; [[Уикипедия:Китайски'' имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Джунхъдиен). В нея императорът си почивал или се подготвял преди и по време на церемонии. Зад нея се намира '''Залата на съхранената хармония''' („И“) ([[Китайски език|китайски]]:; 保和殿; [[пинин]]: ''Bǎohédiàn; [[Уикипедия:Китайски'' имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Баохъдиен), в която, освен аудиенции с чуждестранни пратеници, се организирали празненства и се провеждали държавни изпити за висши чиновници.
В югозападната част на вътрешния двор се намира '''Залата на военната слава''' („К“) ([[Китайски език|китайски]]:; 武英殿; [[пинин]]: ''Wǔ Yīngdiàn; [[Уикипедия:Китайски'' имена/Пинин-български|транскрипция]]:– У индиен), а на югоизток – '''Залата на литературната слава''' „Л“ (Уънхуадиен).
На североизток са '''Южните три места''' („Н“) [[Китайски език|китайски]]:; 南三所; [[пинин]]:„Nánsānsuǒ“ Nánsānsuǒ; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Нансансуо) – резиденцията на престолонаследника. В целия град само туктам покривите на сградите са със зелен цвят, защото зеленото за китайците е символ на растежа.
====; Вътрешен двор ====
Вътрешният двор включва група от три3 зали, множество по-малки сгради, жилищата на хилядите слуги, евнуси и наложници, храмове, библиотеки, театри, павилиони, градини, алпинеуми и басейни. Императорът живеел и работел изключително във вътрешния двор, външният се използвал само за церемониални цели.
[[Картинка:Gugong.jpg|ляво|мини|200п|Дворец на небесната чистота]]
На север от Портата на небесната чистота се намира '''Дворецът на небесната чистота''' („О“) ([[Китайски език|китайски]]:; 乾清宫; [[пинин]]: ''Qiánqīng gōng;'' [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Циенцингун). Там се помещавали покоите на императора. Най-голямата от залите във вътрешния двор се издига върху мраморна тераса, разделена е на девет9 стаи с по две2 нива, с общо двадесет и седем27 легла. От съображения за сигурност всяка нощ императорът избирал на случаен принцип еднонякое от тези легла.
Най-северната от трите3-те основни зали – '''Дворецът на земното спокойствие''' („Р“) ([[Китайски език|китайски]]:; 坤宁宫; [[пинин]]: ''Kūn níng gōng;'' [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Кун нин гун) е билабивша резиденциятарезиденция на императрицата. Между тях е разположена '''Залата на единството''' („П“) ([[Китайски език|китайски]]:; 交泰殿; [[пинин]]: ''Jiāotàidiàn;'' [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Дзяотайдиен), символизираща единението на императорската двойка. Използвана е при провеждане на церемонии и празненства.
[[КартинкаФайл:Tobu World Square Forbidden City Last Emperor 2.jpg|мини|200п|Залата на висшата хармония]]
'''Залата на императорския ред''' („С“) заема централно място в Императорската градина ([[Китайски език|китайски]]: 御花园; [[пинин]]: ''Yù huāyuán;'' [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Ю хуаюен). Градината е с правоъгълна форма и обхваща около 12 хил. м<sup>2</sup>. На всеки от четиритенейните ѝ4 ъгъла има павилиони, символизиращи четирите4-те сезона.
На запад се намира '''Залата за поклонение пред Буда''' („М“) ([[Китайски език|китайски]]:; 养心殿; [[пинин]]: ''Yǎngxīndiàn;'' [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Янсиндиен). Религията е важна част от живота на императорския двор. Наред с [[Будизъм|будизма]], значение има и [[Даоизъм|даоизмът]] (един храм в императорската градина и друг в централната част на вътрешния двор). Друга форма на преобладаваща религия по време на династията Цин е тибетският будизъм или [[ламаизъм]].
Северно от нея е разположена '''Залата на умственото развитие''' („Т“) [[Китайски език|китайски]]:; 養心殿; [[пинин]]: ''Yǎngxīndiàn; [[Уикипедия:Китайски'' имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Янсиндиен), в която е работил императорът, а около нея са сградите на Великия съвет и други държавни органи.
'''Залата на императорското превъзходство''' („У“) ([[Китайски език|китайски]]: 宁寿宫; [[пинин]]: ''Níng Shòugōng; [[Уикипедия:Китайски'' имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Нин шоугун) е южен комплекс, умалено копие на Забранения град, икойто първоначално носи името „ДворецДворец на тихото дълголетие“дълголетие, а (след реконструкция през 1772 г. е преименуван). На юг от Портата на императорското превъзходство се вижда Стената на деветте дракона, а на запад – Залата на веселото дълголетие и езерото Кунмин.
== Околност ==
Забраненият град е заобиколен от три страни с императорски градини. На север е '''паркът Дзиншан''' ([[Китайски език|китайски]]: 景山公园; [[пинин]]: ''Jǐngshāngōngyuán''). Този висок 45,7 м хълм е изкуствено създаден от изхвърлената почва при строежа на крепостния ров и близките дворци.
На югозапад се намира '''паркът Джуннанхай''' ([[Китайски език|китайски]]: 中南海; [[пинин]]: ''Zhōngnánhǎi''). Комплексът включва градина, две2 езера („ЦентраленЦентрално море“море и „ЮжноЮжно море“море) и сгради, коитокъдето понастоящем са главене щабседалището на [[Китайска комунистическа партия|Комунистическата партия]] и Държавния съвет на [[Народна Републикарепублика Китай]].
[[КартинкаФайл:Neun-Drachen-Mauer.jpg|ляво|мини|Стената на деветте дракона]]
На северозапад е '''паркът Бейхай''' ([[Китайски език|китайски]]: 北海公园; [[пинин]]: ''Běihǎi Gōngyuán''). Намиращото се в центъра му езеро „СеверноСеверно море“,море заедно си другите две2 езера, са част от проект за напояване. В парка се намира ощеи единдруг от символитесимвол на императорската власт – '''Стената на деветте дракона''' (Jiulongbi) ([[Китайски език|китайски]]:九龍壁; ''Jiulongbi''). Построена през 1756 г., тя представлява облицована с керамични плочки кирпичена стена, 21 м дълга, 2 м широка и 15 м висока. Композицията включва общо 635 изображения на дракони.
Южно от Забранения град са храмовете – '''Имперско светилище на семейството''' ([[Китайски език|китайски]]: 太庙; [[пинин]]: Tàimiào; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Таймяо) и '''Имперско светилище на държавата''' ([[Китайски език|китайски]]: 太社稷; [[пинин]]: Tàishèjì; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Тайшъдзи)
На юг, покрай главната ос север-юг, се намират две2 почти идентичниеднакви последователни порти – '''Портата на Небесното спокойствие''' ([[Китайски език|китайски]]: 天安门; [[пинин]]: ''Tiānānmén;'' [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Тиенанмън), която отделя комплекса от площад [[Тиенанмън]], и '''Правата порта''' ([[Китайски език|китайски]]: 端门; [[пинин]]: ''Duānmén''; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]:– Дуанмън).
== Вижте също ==
* http://adsotrans.com/ - преобразуване на китайски в пинин
* [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български]]
== Външни връзки ==
{{Commonscat|Forbidden City|Забраненият град}}
* {{икона|en}} [http://www.dpm.org.cn Palace Museum official site (Digital Palace Museum)]
* {{икона|en}} [http://www.npm.gov.tw National Palace Museum (Taipei) official site]
* {{икона|en}} [http://www.world-heritage-tour.org/asia/china/ming-qing/map.html UNESCO World Heritage Centre – panographies (360 degree imaging)]
{{Превод от3|en|Forbidden City|244643367}}
[[Категория:КултураОбекти на световното наследство в ПекинКитай]]
[[Категория:Музеи в Китай]]
[[Категория:Дворци в Китай]]
[[Категория:Квартали в Китай]]
[[Категория:Сгради и съоръжения в Пекин]] ▼[[Категория:Обекти на световното наследство в Китай]]
[[Категория:История на Китай]]
[[Категория:Сгради и съоръжения в Пекин]]
▲[[Категория: Сгради и съоръженияКултура в Пекин]]
| 