Староруски език: Разлика между версии

'''Староруският език''' (на [[украински език|украински]]: ''давньоруська мова'', на [[руски език|руски]]: ''древнерусский язык'') е общ език на обособилата се източнославянска група племена, предци на днешните [[беларуси]], [[руснаци]] и [[украинци]], обитавали земите около езерото [[Илмен]], горните течения на реките [[Волга]], [[Ока (река)|Ока]] и [[Западна Двина]], както и около реките [[Днепър]], [[Днестър]], [[Западен Буг]] и [[Южен Буг]], разпространили се по-късно на изток. Този език е говорен през периода приблизително от средата на първото до средата на второто хилядолетие. Някои учени го наричат и '''общоизточнославянски език'''. Обаче както терминът ''староруски език'', така и този термин не е напълно точен, понеже голяма част от [[източни славяни|източните славяни]] в древността се наричали [[анти]], малка част [[словени]] (около езерото Илмен и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]]), а [[етноним]]ът [[рус (етноним)|рус]] (''русь''), се появява не по-рано от [[11 век]], като отначало не се отнася до всички източни славяни. Въпреки това, термините ''общоизточнославянски език'' и ''староруски език'' се възприемат като взаимозаменяеми, но вторият се е наложил, понеже е по-кратък.

 

Предписменият период в развитието на староруския език продължава от възникването на езика до [[10 век|10]] – 11 век.

 

Още по време на предписмения период в различни части на общата източнославянска територия възникват редица [[диалект]]ни различия, като например нееднаквото произношение на ''в'', ''г'', ''ц'', ''ч'', някои различия в [[лексика]]та, както и незначителни различия в морфологията и синтаксиса. Поради тези [[диалектизъм|диалектизми]] староруският език не е напълно еднороден и единен.

 

Времето на поява на книжовните норми в староруския език не е известно, но се предполага, че това е станало около 10 – 11 век, след навлизане на [[християнство]]то, а с него и на славянската писменост, най-вече на [[кирилица]]та. Първоначално използваните от източните славяни книги са писани в [[България]] на [[старобългарски език]], което оказва силно влияние върху староруския език. Като писмена норма в [[религия|религиозната]] литература се налага [[руска редакция на старобългарския език|руската редакция на старобългарския]]. В писмените паметници, които не са пряко свързани с религията, като например „Слово за Игоровия поход“, съчиненията на [[Владимир Мономах]] и др., почти са лишени от старобългаризми и според руския славист [[Сергей Обнорски]] свидетелстват за литературни традиции, зародили се у източните славяни в предхристиянската епоха, т.е. в предписмения период. Други руски учени, като [[Дмитрий Лихачов]], [[Виктор Виноградов]] и др., обаче смятат, че за различните стилове на староруския език имат езикова различна основа: произведенията с християнска религиозна тематика са съчинени на руската редакция на старобългарския, а стиловете в светските произведения – на литературен език, базиран на живия разговорен език на източните славяни, по-точно – върху диалектите на староруския език.

 

Понеже при приемане на християнството в [[Стара Рус]] през 10 век за богослужение се използват книги, написани на старобългарски, този език оказва значително [[руска редакция на старобългарския език#Старобългарски особености|влияние]] върху староруския език, особено чрез [[руска редакция на старобългарския език#Южнославянски влияния върху староруския език|руската редакция на старобългарския]].

 

След разпадането на староруската държава, започнало след [[Ярослав Мъдри]] (11 век), и Владимир Мономах ([[12 век]]), а особено след нашествието на [[татари]]те от изток през първата четвърт на [[13 век]] и 250-годишната татарска власт и завладяването на югозападните източнославянски територии от [[поляци]] и [[литовци]], спомагат засиленото диалектно раздробяване на староруския език. То постепенно довежда до появата на три нови езика: [[руски език|руски]] (великоруски), [[беларуски език|беларуски]] и [[украински език]], което става в периода от около [[15 век|15]] до [[17 век]]. Периодът на процеса на формиране на тези три езика се разглежда съответно като [[старовеликоруски език|старовеликоруски]], [[старобеларуски език|старобеларуски]] и [[староукраински език]].

 

Системата на гласните на староруския език в началния период е подобна на тази в старобългарски, като специфичните късно[[праславянски език|праславянски]] ''ы'', [[ер (гласна)|ер]]ови (''ъ'', ''ь'') и [[назална гласна|носови]] [[гласна|гласни]] (''ѧ'', ''ѫ''), както и гласната [[ят (гласна)|ят]] (''ѣ'') все още не са променени. В периода на затваряне на сричката и изпадане на [[слаб ер|слабите ерове]], [[силен ер|силните ерове]] се [[вокализация на еровете|вокализират]] (''ъ'' > ''о'', ''ь'' > ''е''). Носовите гласни изгубват назалността си и също се променят (''ѧ'' > ''я'', ''ѫ'' > ''у''). Гласната ''ят'' в различните диалекти претърпява различни промени (''ѣ'' > ''е'', ''и'', ''ие''), но по същество те се различават от старобългарското звучене. В източнославянски се запазва непроменена гласната ''ы''.

 

Още в староруски се развива така нареченото пълногласие при [[дифтонг]]ичните съчетания, наследени от праславянски ''or'', ''ol'', ''er'', ''el'', които след [[съгласна|съгласни]] се появява допълнителна гласна, която според по-широко разпространено схващане, гласна ''е'' (''брѣгъ'' > ''берегъ'') или ''о'' (''млѣко'' > ''молоко''), или, евентуално, първо е била ерова, вокализирала се по-късно (в потвърждение на тази теза се дават примери, макар и не много убедителни, от украински: ''голівка'' < *''гольвка'' (главичка) и т.н.).

 

В началото на думите йотуваната гласна ''е'' (''ѥ'') се променя в *''jo'' и изгубва йотацията: ''ѥсень'' > ''осень'', ''ѥдинъ'' > ''одинъ'' и т.н. Изчезването на ''j'' в началото на думите се наблюдава и пред ''у'', макар и не много последователно: ''ютро'' > ''утро'' и т.н. Пред ''а'' обаче ''j'' в началото на думите не изчезва: ''іазъ'', ''іако'', ''іагнѧ'', ''іагода'' и т.н.

 

В староруския език се заражда и друго характерно явление, т.нар. ''йокане'', което напомня на промяната на началното ''ѥ'' в ''о'', но се явява в средата на думите: ''жона'' < *''жјона'' < ''жена'' (среща се още в ''Изборника на Светослав'' от 1073). В ''о'' обаче никога не се променя ''е'', произлязло от ''ѣ''.

 

''Акането'' в някои източнославянски диалекти е фонетично явление, при което гласните ''о'' и ''е'' в неударена позиция се изговарят съответно като ''а'' и ''я'' (''понавляѥмъ'' < ''поновліаѥмъ'', ''Яронимъ'' < ''Иеронимъ'' и т.н.). Първоначално акането се появява в предударена позиция и (според [[Алексей Шахматов]]) още преди [[13 век]] в диалекта на старите [[вятичи]], като се разпространява и променя.

 

Характерни за староруския език са резултатите от различните праславянски палатализации, особено на *''dj'' и *''tj'', *''kti'' > ''ж'' (''дж'') и ''ч'' (''чужати'', старобългарски ''чуждати'', ''свѣча'', ст.б. ''свѣшта'')

 

Най-съществената морфологична особеност в староруския, отличаваща го от старобългарски, е окончанието за [[родителен падеж]] единствено число, [[именителен падеж|именителен]] и [[винителен падеж]] [[множествено число]] [[женски род]] и винителен падеж множествено число [[мъжки род]] ''ѣ'' (<''ě'') вместо ''я'' (<''ę'').

 

* окончания ''-ого'', ''-его'', вместо ''-аго'', ''-іаго'' (''-яго'') в родителен падеж единствено число при пълните форми на прилагателните от мъжки и [[среден род]].

* окончание ''-iax-'', вместо ''-ѣах-'' в имперфект.

 

 

{{Славянски езици}}