Иван Енчев – Видю: Разлика между версии

| роден-дата място = {{Дата[[Казанлък]], на[[Княжество раждане|1882|3|29|1}}България]]

| роденпочинал-място = [[КазанлъкБургас]], [[Царство България]]

| творби = "Розоберачка"„Розоберачка“ (1908 г.)

През 1901 г. постъпва в [[Държавното рисувателно училище]] при [[проф.Петко Клисуров]]. Още като студент е привлечен от основателя на Казанлъшкия музей (днешният [[Исторически музей „Искра“]]) [[Петър Топузов]] за обособяването на „Отдел за изкуства“ към току-що създадения „Отдел за старини“. По същото време Видю е и сред общността на казанлъчаните, живеещи в София - – „Розова долина“, увлича се по археологията, рисува карикатури и прави илюстрации, слага началото на публицистичната си дейност. Впечатлен от сказките на [[проф.Антон Митов]] по История на изкуствата, той започва да публикува във в-к Ден" статии за художници и музеи. Духът на артистизъм владее младият художник и в края на следването си той не се явява на последния изпит.

Вече в България създава своята прочута „Розоберачка“ "Розоберачка"(1908 г.). Това е и една от най-значимите картини в неговото творчество. През следващите години създава няколко романтични пейзажа и носталгични композиции, с които участва в изложби на Дружеството на художниците в България с не особено окуражаващ успех. Затова предпочита да отклони заниманията си към изследователска работа и критика - – пише отзиви за изложби във в-к[[в-к „Мир“| ]]"Мир", които са големият му принос към българската култура. Живее в София, но продължава да поддържа културно-просветната дейност и да участва активно в обществения живот на своя град.

Интересите му през следващите години обхващат много области на културата: църковна архитектура, иконопис и дърворезба, етнография, фолклор, обредна система, празници, приложно изкуство и др. През 1918 г. завършва изследването си „Стари и нови паметници в Добруджа“, което сам илюстрира. В разгара си е и най-голямото му изследване за материали за българския народен кръст в книгата "„[[Български народен кръст]]"“ <ref>[http://www.book.store.bg/p54926/bylgarski-naroden-kryst-ivan-enchev-vidiu.html "Български народен кръст" от Иван Енчев – Видю]</ref>. През 20-те години работи като художник и изследовател в Министерство на народната просвета, пише студии за църквите в Рилския и Гложенския манастири, материали върху историята на българското изкуство, популярното ръководство „Българското изобразително изкуство в светлинни картини“, рисува няколко портрета, сред които тези на [[Марин Дринов]], [[Стефан Бобчев]], А.Тенев, както и натюрморти с рози.

Подпомага и родния си град - – дейността на читалище „Искра“, подготовката на годишниците [[„Казанлък в миналото и днес“]]" <ref>[http://www.muzei-kazanlak.org/old/IZDANIA%20@.htm Издания на музея на Казанлък]</ref>, на които е оформител на обложката и вътре е отпечатана част от повестта му „Художник“, обогатява художествената сбирка като поканва известни български художници да даряват свои картини, проектира [[първия герб на Казанлък]] <ref>[http://heraldika-bg.org/statii1.htm Иван Тенчев Папукчиев, Иван Енчев – Видю - – автор на първия герб на град Казанлък]</ref>

През 1927 г. излиза краеведскта му книга [[„Розовата долина и Казанлък“]], а на следващата година - – изкуствоведстката му статия [[„Изкуството на Казанлък“]]. Малко преди смъртта си прави голямо дарение на казанлъшкия музей, на художествената сбирка и на библиотеката: стотици книги специализирана литература, възрожденски накити, носии, икони, фотоси.

* Иван Енчев-Видю, „Дневник, фрагменти (1899- – 1905)“, съст. Пеньо Терзиев, Пловдив, 2012 г.

* Милена Георгиева, Иван Енчев-Видю и приносите му към българската художествена култура - – Казанлък в миналото и днес, годишник 1994 г., кн. 4, с. 254- – 261