Отваря главното меню

Промени

63 байта изтрити ,  преди 2 години
редакция без резюме
{{към пояснение|Сирия|Сирия (пояснение)}}
{{Държава |
| пълно-име=الجمهوريّة العربيّة السّوريّة{{Br}}''Ал-Джумхурийя ал-'Арабия ас-Сурийя{{Br}}Сирийска арабска република |
| кратко-име=Сирия |
| герб=Coat of arms of Syria |
| герб-картинка-разширение = svg |
| име-английски=Syria |
| официални-езици=[[арабски език|арабски]] |
| столица=[[Дамаск]] |
| столица-координати= {{coord|33|30|N|36|18|E|type:city}} |
| най-голям-град=[[Халеб]] |
| държавен-глава=[[Президент на Сирия|Президент]] |
| настоящ-държавен-глава=[[Башар ал-Асад]] |
| ръководител-правителство=[[Министър-председател на Сирия|Министър-председател]] |
| настоящ-ръководител-правителство=[[Уаел Надер ал-Халки]] |
| площ-място=89-то |
| площ=185 180 |
| население-година=2012 |
| население-място=53-то |
| население=22,530,746<ref name="CIA"/> |
| население-гъстота=118.3 |
| БВП-година=2012 |
| БВП-място=69-то |
| БВП=$107.831 милиарда<ref name=CIA>{{cite web |url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?sy=2009&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&pr1.x=59&pr1.y=13&c=463&s=NGDPD%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CLP&grp=0&a= |title=Syria |publisher=International Monetary Fund |accessdate=22 April 2012}}</ref> |
| БВП-на-човек=$5,100 <ref name="CIA"/> |
| валута=[[Сирийска лира]] |
| валута-код=SYP |
| лятно часово време=<br />- – [[Лятно часово време]] | часова-зона =EET ([[UTC+2]]) |
| часова-зона =EET ([[UTC+2]])
| лятно часово време-отместване=<br />- – EEST ([[UTC+3]]) |
независимост-събития= призната |
| независимост-датисъбития= от [[Франция]]<br/>[[17 април]] [[1946]] |призната
| независимост-дати= от [[Франция]]<br/>[[17 април]] [[1946]]
| национален-химн=[[Химн на Сирия]] |
| TLD=.sy |
| телефонен-код=963 |
| забележки= |
|управление=[[Полупрезидентска република]]<br>[[Национализъм|Националистическа република]]}}
}}
 
'''Сирия''' ({{lang-ar|سوريا}}‎) е държава в [[Близкия изток]], граничеща с [[Ливан]] на запад, [[Израел]] на югозапад, [[Йордания]] на юг, [[Ирак]] на изток и [[Турция]] на север. Тя получава своята независимост от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френския мандат за Сирия]] през 1946 г., но историята и&#768; започва още през [[4 хилядолетие пр. н. е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е]]. Нейната столица, град [[Дамаск]], е била седалището на [[Умаяди|Умаядската империя]] и провинциалната столица на [[Мамелюци|Мамелюкската империя]]. Исторически, Сирия често е включвала земите на [[Ливан]], историческа [[Палестина]] и части от [[Йордания]]. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам ({{lang-ar|بلاد الشا}}). След [[Шестдневна война|Шестдевната война]] през [[1967]] г, Израел окупира [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] на югозапад от страната. Съществува и диспут с [[Турция]] за притежанието на провинция [[Хатай]].
Градовете-държави в Сирия поетапно падат под контрола на Асирия след [[10 век пр.н.е.]] .Вавилонският цар [[Навуходоносор]] приключва походите и завладява всички сирийски градове-държави през [[8 век пр.н.е.]].Така вавилонците заемат мястото на асирийските завоеватели през следващия век, а на тяхно място през 6 век идват [[перси]]те. Под тяхно управление се поставя началото на сравнителна автономност за Сирия, която с прекъсвания ще продължи чак до независимостта ѝ през 20 век.
 
=== Гръцко, римско и византийско управление ===
 
През [[333]] г. пр. Хр. година [[Александър Велики]] покорява Сирия. Регионът попада под много силното влияние на европейската философска мисъл и култура. След смъртта на Александър, империята му е поделена между неговите генерали. Персия и земите на велика Сирия попадат под управлението на [[Селевк]], а династията му ще управлява региона през следващите 300 години. Те основават [[Сирийско царство]] със столица Дамаск, а Латакия се превръща в едно от най-големите пристанища. Огромен брой гръцки имигранти пристигат в Сирия. Сирийската търговия достига Далечния изток, Индия и Европа. Гърците построяват нови градове и заселват вече построени такива, а сливането на местната сирийска и гръцката мисъл дава началото на източен [[елинизъм]], характеризиращ се със значителни постижения в философията, науката и [[юриспруденция]]та. Към [[2 век пр.н.е.]] властта на [[селевкиди]]те вече е западнала; към края на века те контролират само регионите около [[Антиохия]] и [[Дамаск]]. Южните части са управлявани от различни групи, сред които най-силните са [[евреи]]те и [[Набатея|набатейците]].
 
Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности през 1945 г. сирийците получават своята независимост. В следващите 25 г. сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия [[Баас]].
 
През 1958 г. се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет, в рамките на обща [[Обединена арабска република|Обединена арабска република,]] под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. още повече задълбочава конфликта.
 
Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 г. През октомври 1989 г., уморени от войната, западните политици приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 г. те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак.
{{основна|География на Сирия}}
 
На територията на Сирия се открояват 3 природо-географски области: крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по-голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35 % от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски ( с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух.
 
== Държавно устройство ==
== Библиография ==
* Шумов, С. А., Андреев А.Р. Сирия: История, народ, культура. Киев, Евролинц, 2003.
* Надя Хамами. По-добре смърт, отколкото унижение. С., УИ „Св. Климент Охридски”Охридски“, 2011.
<!--
{| border="1" align="center" cellpadding="2" cellspacing="0"