Карл Брюлов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 12:
| стил = [[Академизъм]] и [[Романтизъм]]
| учител =
| академия = [[ИмперскаИмператорска художествена академия]]
| направление = [[историческа живопис]], [[портрет]]
| творби = * „[[Последният ден на Помпей]]“ (1830 – 33)
Ред 35:
 
== Биография ==
Карл Брюлов се ражда на [[23 декември]] [[1799]] в [[Санкт Петербург]] в семейството на академика, дърворезбар и гравьор Пол (Павел) Иванович Брюло (1760 – 1833). Още от рааните си години е привлечен от Италия. Въпреки обучението си в [[ИмперскаИмператорска художествена академия|ИмперскатаИмператорската художествена академия]] (1809 – 21), Брюлов никога не приема напълно класическия стил, упражняван там и популяризиран от брат му Александър Брюлов. След като се отличава като обещаващ и креативен студент и завършва образованието си, той напуска Русия и заминава за Рим, където работи до 1835 и рисува портрети и битова живопис. Става известен обаче с историческата си живопис.
 
Най-известната му творба, „[[Последният ден на Помпей]]“ (1830 – 33), е огромна композиция, сравнявана от [[Пушкин]] и [[Гогол]] с най-добрите платна на [[Рубенс]] и [[Ван Дайк]]. Картината става сензация в Италия и изкачва Брюлов на върха на европейските художници. След завършването на творбата, той се завръща триумфално в руската столица, където създава много приятелства сред аристокрацията и интелектуалния елит и се сдобива с висока длъжност в ИмперскатаИмператорската художествена академия. Докато преподава в Академията Брюлов развива портретен стил, комбиниращ неокласическата простота и романтичните тенденции, което задоволява склонността му към [[Реализъм (изкуство)|реализъм]] като е добавено и интригуващо ниво на психологическо проникване.
 
Докато работи по плафона на катедралата [[Св. Иаск (Санкт Петербург)|„Св. Исак“]] здравето му внезапно се влошава. По съвет на докторите, Брюлов напуска Русия и заминава за Мадейра през 1849, където прекарва последните три години от живота си. Умира в Манциана, близо до Рим и е погребан в протестантското гробище там.