Мери Касат: Разлика между версии

}}

 

Родена е в 1844 г. в заможно пенсилванско семейство и прекарва безгрижно детство. През голяма част от живота си живее със семейството си във Франция. Това е факторът, който събужда силата на характерът ѝ и разширява културния ѝ хоризонт. Въпреки това родителите ѝ са ужасени, когато научават, че дъщеря им желае да стане професионален художник. Те ѝ разрешават да посещава Пенсилванската художествена академия във Филаделфия и през 1866 година майка ѝ я придружава до Париж, където прекарва четири години, изучавайки творчеството на старите майстори. В 1868 картината ѝ „Свирач на мандолина“ е показана в Парижкия салон. Френско-пруската война през 1870 принуждава младата художничка да се завърне в Америка. След края на войната Мери Касат заминава за Италия в 1872, където учи графично изкуство и изследва стила, колорита и техниката на Кореджо и Пармиджанино.

 

Пътува до Испания, Белгия и Холандия. Пристига в Париж през 1874, годината на Първата импресионистична изложба. Това наситено с колорит изложение на платна разтърсва града. Предвестниците на новото импресионистично движение въставали срещу консервативните академици при всевластния тогава Салон. Макар че още в 1866 Касат прилежно се учи в ателието на известния тогава художник Чарлс Чаплин, в 1874 решава да следва свой собствен път. Не се смущава от враждебната критика по адрес на импресионистите, Касат признава качествата на тяхното творчество, особено в картините на Едгар Дега, с когото се сприятелява. Той от своя страна се възхищава от една нейна картина, показана в Салона през 1874 и отбелязва: „Има някой, който чувства като мен.“

Дега кани Касат да изложи свои картини заедно с импресионистите през 1877 и тя с радост приема, по-късно си спомня: „Най-сетне можех да работя напълно независимо, без да се влияя от мнението на някакво си жури. Вече бях разпознала истинските си учители. Възхищавах се от Мане, Курбе и Дега. Мразех Конвенциалното изкуство – започнах да живея.“

Касат участва в четири от основните импресионистични изложби и се ползва с уважението на Сезан, Моне, Писаро, Реноар и Дега.

 

 

Мери Касат умира на 14 юни, 1926 година в шато дьо Бофрен и е погребана в семейната гробница.