Василий Тропинин: Разлика между версии

| стил = [[Романтизъм]] и [[Реализъм]]

| учител = [[Степан Шчукин]]

| направление = [[портрет]], [[битова живопис]]

| творби =

 

== Ранни години ==

 

Като дете Василий посещава градското училище и Новгородската школа по [[живопис]].<ref name="Живопись"/> След завръщането си вкъщи става момче за всичко в дома на графа.<ref name="Свет">{{икона|ru}} [http://www.friendship.com.ru/painter/08.shtml Тропинин, свет ясной мудрости]</ref> Способностите му да рисува се проявяват още в детството му, но графът не обръща внимание на това и през [[1978]] година го изпраща да изучава професията на [[сладкар]] в дома на братовчед си граф Завадски в [[Санкт Петербург]].<ref name="Живопись"/><ref name="Art"/>

 

 

[[Картинка:Tropinin SemeyPtMorkovyxGTG.jpg|ляво|мини|300п|Семейството на граф Морков (1813)]]

Тропинин скоро се сприятелява с едни от най-добрите ученици на академията по това време – [[Орест Кипренски]] и [[Александър Варнек]]. На академичната изложба през [[1804]] година картината му „''Момче, тъгуващо за умрялата си птичка''“ получава много добри отзиви и е забелязана от [[кралица]]та. Творбата напомня за произведенията на [[Франция|френския]] художник [[Жан-Батист Грьоз]] и скоро за младия художник се заговаря като за „руския Грьоз“. До края на живота си Тропинин се учи от картините на знаменития френски живописец и [[гравьор]].<ref name="Живопись"/>

 

 

== Украйна ==

[[File:Vasily Tropinin 22.jpg|мини|200п|Генерал-майор Сергей Волконски (1824)]]

По стара традиция най-добрите випускници на академията са изпращани в чужбина, най-често в [[Италия]], за да се запознаят с произведенията и шедьоврите на световно известните майстори.<ref name="Свет"/> Съдбата на Тропинин обаче е съвсем друга. Шчукин съобщава на графа за постиженията на неговия крепостен и за да не го загуби, Морков спира посещенията му в академията и го изпраща в [[Украйна]], в новото графско имение. Така през [[1804]] година обучението му внезапно е прекъснато и той заминава за село Кукавка. Тук Тропинин работи като сладкар, личен слуга на графа, лакей и дори архитект. Понякога, в свободното си време, рисува копия от картини на западноевропейски и руски художници.<ref name="Art"/> С редки прекъсвания, художникът живее тук в продължение на почти две десетилетия. Тропинин не е господар на съдбата си, живее където му наредят – понякога в Москва, но най-вече в украинското село.<ref name="Живопись"/><ref name="Свет"/>

 

Василий приема със смирение превратностите на съдбата и несъответствието между таланта си и положението, което заема в обществото. Пребиваването си в Украйна възприема като продължение на обучението си и някакъв вид стаж. Сам той по-късно пише, че в [[Малорусия]] наваксва недостатъците в образованието си като рисува от натура и оценява тези работи като най-добрите, създадени от него до този момент.<ref name="Живопись"/>

 

 

През [[1807]] година под ръководството на Тропинин се строи [[Църква (сграда)|църквата]] в село Кукавка, където графът смята да се засели завинаги. Животът на художника се променя. Той отговаря за строежа и тъй като не може да го контролира от господарския дом, се премества да живее в близка селска хижа. До този момент е контактувал само с хора от своето обкръжение, но постепенно започва да разбира живота, нуждите и обичаите на украинските селяни.<ref name="Свет"/> Прави [[стенопис]]ите на църквата и рисува [[икони]]те за нея.<ref name="Art"/>

При освещаването на църквата Тропинин се венчава за свободната селянка Ана Катина. Двамата живеят в съгласие почти 50 години, само една година не достига на Ана да доживее до златната си сватба. Тропинин рисува няколко пъти жена си, като най-известен е портретът и&#768; от [[1809]] година.<ref name="Свет"/>

 

 

[[Картинка:The boy with a flute by Vasily Tropinin.jpg|ляво|мини|200п|Момче с жалейка]]

[[Картинка:Vasily Tropinin 75.jpg|ляво|мини|200п|Предачка]]

 

== Москва ==

През [[1812]] година семейството на граф Морков се завръща в [[Москва]] и заедно с него пристига и Тропинин. При [[Пожар в Москва (1812)|пожара в Москва]], запален от армията на Наполеон, е изгорял и домът на графа, заедно с много от ранните произведения на художника.<ref name="Свет"/> Тропинин е натоварен да ръководи строителството на новата къща. Едновременно с това рисува портретите на членове на графското семейство, най-добър от които се получава този, изобразяващ братята Николай и Ираклий Моркови.<ref name="Живопись"/>

 

 

Доминиращото настроение в портрета ''„Момче със свирка. Портрет на Ираклий Морков“'' е меланхоличният размисъл. [[Пейзаж]]ът на заден план, както често се среща в произведения от времето на [[Романтизъм|Романтизма]], изразява вътрешното състояние на героя. Характерни за Тропинин са спокойната гама от допълващи се цветове, с преобладаващи златисти тонове, мека, подвижна четка и прозрачна, блестяща текстура.<ref name="Живопись"/>

 

== Академична титла ==

С подкрепата на Шчукин и Свинин, които нееднократно са му помагали, през септември [[1823]] година, веднага след като става свободен човек, Тропинин представя свои работи пред Съвета на Петербургската художествена академия. Удостоен е с титла със значение „кандидат академик“ за картините си ''„Кружевница“'' (плетачка на дантели), ''„Беден старец“'' и ''„Портрет на гравьора Скотников“''.„Кружевница“ (1823) остава една от най-добрите картини на Тропинин.<ref name="Живопись"/>

 

 

През същата 1824 година Тропинин излага свои картини на академична изложба. Те са високо оценени от гледна точка на чисто професионалните си достойнства, но не получават поддръжка от Художествената академия, където все още преобладава тенденцията за изобразяване на хората от народа в духа на [[Класицизъм|Класицизма]] с неговата пасторална [[идилия]].<ref name="Свет"/>

Тропинин успява да си извоюва славата на един от най-добрите портретисти и получава много частни поръчки. Това му дава възможност да бъде независим финансово, което, по онова време, малко художници в Русия могат да постигнат. Въпреки че живее и работи в Москва, той повече не взема участие в академичните изложби и като следствие от това остава почти незабелязан от критиката.<ref name="Живопись"/>

 

Вратите на жилището на Тропинин винаги са отворени за многобройните му приятели, голяма част от които стават обект на неговите портрети. Така създава цяла галерия от образи на талантливи свои съвременници – художника [[Карл Брюлов]], скулптора от италиански произход [[Джовани Витали|Джовани (Иван) Витали]], Александър Агин и Пьотър Боклевски, известни с графичните си илюстрации към произведения на [[Гогол]]. Близко приятелство свързва художника с много представители на творческа Москва, чиито портрети принадлежат на неговата четка – на известния книгоиздател Селивановски, професора по физика и философия Михаил Павлов, поетесата Евдокия Растопчина, на архитект Андрей Болотов, на публициста [[Юрий Самарин]], [[Опера|оперния]] певец Булахов и много други.<ref name="Свет"/>

 

В началото на [[1827]] година Тропинин получава поръчка от [[Пушкин]] за негов портрет, бъдещ подарък за приятеля му Сергей Соболевски, известен библиофил и [[библиограф]]. Този портрет става една от най-известните картини на художника, а съвременниците пишат за поразителното му сходство с образа на поета. Съдбата на произведението е странна. От него са направени няколко копия, а самият оригинал изчезва. Появява се отново след много години и е купен от директора на Московския архив на външните работи. Тропинин е поканен да поднови портрета, тъй като е силно повреден. Той обаче отказва и само го почиства, с обяснението, че не смее да докосне чертите на поета, тъй като е рисуван от натура и изпълнен от „млада ръка“.<ref name="Живопись"/> Сега портретът се пази в музия на поета в [[Пушкин (град)|град Пушкин]] (Царское село).<ref name="Свет"/>

 

 

През декември [[1835]] година в града пристига [[Карл Брюлов]]. Посещавайки студиото на Тропинин, по негови думи той остава поразен от „необикновената яснота на ума му, свежата памет за всичко, което се е случило, топлите чувства и живия поглед към изкуството.“ Тропинин също е във възторг от Брюлов, а тяхното запознанство оставя отпечатък върху творчеството и на двамата. Под негово влияние Тропинин рисува платна с по-големи размери и добавя всякакви аксесоари към парадния портрет.<ref name="Art"/>

 

 

През [[1843]] година в Москва се открива Художествен клас, където на Тропинин е предложен преподавателски пост, но той не го приема, въпреки че взема дейно участие в създаването му. По-късно редовно го посещава и безплатно помага на възпитаниците му да овладеят професията на живописци.<ref name="Свет"/> През същата година става и почетен член на Московското художествено общество.<ref name="Детские"/>

 

== Характерни черти на творчеството ==

 

Тропинин рисува много картини, на които са изобразени млади жени, занимаващи се с ръкоделие – предачка, бродирачка, бродирачка със [[Злато|златни]] конци и други. Лицата им си приличат и ясно се забелязват чертите на женския идеал на художника – нежен овал, тъмни бадемови очи, приветлива усмивка.<ref name="Живопись"/> Този тип картини принадлежат към така наречените „жанрови портрети“, където индивидуалният образ обобщава типичното в [[Професия|професионалната]] и [[Съсловие|съсловна]] характеристика.<ref name="Свет"/>

 

 

 

Многобройни рисунки на Тропинин, отнасящи се до различни периоди от неговия живот го утвърждават и като майстор на [[Битова живопис|битовата живопис]]. Те са посветени на ежедневието на обикновените руски хора и показват сцени от техния живот. Определението „основоположник на битовия жанр“ в руската живопис е много подходящо за Тропинин. Както [[Алексей Венецианов]], така и Тропинин рисуват свои съвременници, за които доскоро се е считало, че са „недостойни“ за четката на един истински художник. Например в портрета ''„Старица с кокошка“'' от [[1856]] година всичко говори за нелекия живот на жената – изборът на модел, разработката на детайлите и самата композиция. Картината се намира в [[Държавен руски музей|Руския музей]] в Петербург. Друг портрет от този вид е ''„Старият войник“'' от [[1843]] година, който говори за тежкия войнишки живот с дисциплината на палката, далечните походи и жестоки сражения. Въпреки това войникът изглежда горд, че е изпълнил дълга си пред народа, получил е [[Георгиевски кръст]] и няколко [[медал]]а от войната.<ref name="Свет"/>

[[Картинка:Tropinin museum facade 1.jpg|ляво|мини|250п|Музеят на Тропинин в Москва]]

== Последни години ==

През септември [[1855]] година умира жена му Ана и художникът преживява много тежко [[смърт]]та и&#768;.<ref name="Art"/> Тропинин напуска жилището си и си купува малка къща в Замоскворечие, която не е запазена до наши дни. Умира в нея на 3 (15) май [[1857]] година, на 82 годишна възраст. Огромна тълпа от приятели и ценители на изкуството му го придружава до [[Ваганковско гробище|Ваганковското гробище]], където е погребан.<ref name="Свет"/>

 

 

== Галерия ==

<gallery caption="left">

Image: Vasily Tropinin 85.jpg| Братята Николай и Ираклий Моркови