Галфрид Монмутски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) |
||
Ред 17:
Именно на Галфрид принадлежи тази версия на името му, която би трябвало да е {{lang|cy|Myrddin}}<ref>Според Рейчъл Бромич, прехода на ''dd'' в ''l'' е странен. Както предполага Гастон Пари, Галфрид, написвайки на латински ''Merlinus'' вместо очакваното ''Merdinus'', искал да избегне неприятната асоциация, свързана с фр. дума [[:wikt:merde|merde]] (Bromwich, ''Trioedd Ynys Prydein: The Welsh Triads'', стр. 472)</ref>. „Пророчествата“ получили голяма известност и много хора им вярвали. Дж. Дж. Пери и Р. Колдуел отбелязват, че те „се възприемали сериозно даже от учени и мъдри хора из много страни“: примери за това може да се видят и чак в [[1445]] г.<ref>''Arthurian Literature in the Middle Ages'', стр. 79.</ref>.
Друг труд на Галфрид е „[[История на кралете на Британия]]“ ({{lang-la|Historia Regum Britanniae}}). Галфрид я представил като истинската история на [[Британия (римска провинция)|Британия]] от заселването на Брут Троянеца, потомък на [[троя]]нския герой [[Еней]] до смъртта на [[Кадваладър]] през [[VII век]]. В частност, в този труд се съдържат разкази за живота на [[Гай Юлий Цезар|Цезар]], [[Лир (крал)|Лир]] и [[Кимбелин]] (преразказани от [[Уилям Шекспир|Шекспир]] в „[[Крал Лир (пиеса)|Крал Лир]]“ и „[[Цимбелин]]“), и [[крал Артур]]. Галфрид твърди, че за източник му е послужила „древна книга на езика на бритите“ ({{lang-la|Britannici sermonis librum vetustissimum}}), която той получил от Уолтър Оксфордски, въпреди че в съществуването на тази книга повечето учени се съмняват.
Накрая, някъде между 1149 и 1151 г. Галфрид написал „[[Животът на Мерлин]]“ ({{lang-la|Vita Merlini}}). Това било епическо произведение, написано в хекзаметри.
| |||