Радио Свободна Европа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6:
До към средата на 1960-те забавните програми на Свободна Европа излъчвани на къси вълни не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става тотално<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка пролет, Софийско лято"}}</ref><ref name="Predav">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming | заглавие= Радиозаглушаване по време на Студената война|достъп_дата =21 септември 2016 }}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни като „изменници на родината“, „невъзвращенци“ и други. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по това време просъветски режими.
Един от знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка, а баща унгарец, тя бяга от България буквално в първите години на установяване на комунистическата система - през
С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на [[Комунизъм|комунизма]] – [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], [[Владимир Костов]], [[Румяна Узунова]]. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава [[политическо убежище]], докато е кореспондент на в. Работническо дело в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „[[Задочни репортажи за България]]“, остра критика на социалистическите порядки.
| |||