Борец (село): Разлика между версии

Историята на село Борец сочи като едни от първите жители на днешните български земи траките и техните предшественици. Някога с.Борец е носело турското име Салалий. Макар и неофициално много местни хора често си задават въпроса-какво е това име Салалий, чие е то, за да обозначава името на селото? На оригинална турска карта на санджак Филибе, издадена в Берлин на мястото на днешното с.Борец е отбелязано името Салихли. В превод това означава \"Селото на Салих\" т.е то носи името на някой Салих. Вероятно този Салих е бил чифликчия в селото, някакъв господар по онова време или някоя друга забележителна личност щом като е заслужил цяло едно село да носи неговото име.

* Училището „Св. св. Кирил и Методий“, което през 2004 г. навършва 120 години. Запомнено е името на първия учител в него — – Никола Иванов Кибарски.

* Два християнски храма — – католическия „Свети Антон“ и източно православния „Св. св. Кирил и Методий“.

*Народно Читалище "Лъч"„Лъч“, което се грижи и за организацията на повечето културни мероприятия в селото.

Традиционния ежегоден събор в селото става на 24 май-патронния празник на местната източноправославна църква. Утвърдени от миналото по-важни религиозни празници тук са Коледа, Великден, Гергьовден, Заговезни, именни дни. От обичаите с повече традиции са "Тайлада"„Тайлада“, "Коледуване"„Коледуване“, "Лазаруване"„Лазаруване“, ходене като кукери.

По достоверни данни Освобождението от 1878г1878 г. заварва селото като абсолютно мюсюлманско по своя етнически състав без нито един българин в него. Статистиката по онова време сочи наличието на 94 къщи и 135бр семейства, а жителите мюсюлмани-358 души от които 190 мъже и 168 жени. В центъра, където сега е южната част на селския парк е била джамията, послужила след идването на българите в селото за първото училище. Първия българин, който официално стъпва в селото е Иван Славов, който идва на 21.12.1883 г. За разлика от някои други съседи, веднага след заселването му с българи, селото се оказва с доста разнообразна картина. Налице са и други представители на етносите. При Освобождението от 1878 г. турско селото наброява 358 жители мюсюлмани, в началото на 1884г1884 г. заселниците българи са 241, а мюсюлманите намаляват на 287. През 1887г1887 г. има регистрирани само трима турци, през 1892-10души, през 1900-17 души, през 1905-5 души, а през 1910-10 души от този етнос. Представители на циганския етнос в селото има регистрирани още през 1884-22 души. Едва 3 год след идването на първите български заселници в селото, през 1886г1886 г. старата турска джамия е преустроена в първото българско училище. Новите заселници и техните наследници не пропускат да сложат началото и на друг самобитен просветен фактор-народното читалище.

File:Catholicchurch in Borets.jpg|Католическата катедрала и училището