Социализъм: Разлика между версии

Понятието '''социализъм''' се отнася до различни теории за икономическата организация, застъпващи се за държавата, работника или публичната собственост и управление на [[средства за производство|средствата за производство]] и разпределение на благата,. кактоСъщо и за общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до [[ресурси]] за отделния индивид, с [[егалитаризъм|егалитарни]] методи за компенсация.{{hrf|Newman|2005}} В частност „социализъм“ се нарича и обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, изградена от [[Тоталитаризъм|тоталитарните]] режими в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и неговите сателити.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 275 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>

Най-общо, социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малъкмалка дялчаст от обществото, койтокоято контролира [[капитал (икономика)|капитала]] чрез [[експлоатация]] на труда на наемния работник, създава [[Социално равенство|неравенство]] в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максималниямаксимална им потенциал истепен в интерес на народа. Поради това социалистите се застъпват за създаванетосъздаване на общество, позволяващо на широкото приложение на модерните технологии да рационализира икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма,{{hrf|Engels|2003}} както и позволяващо "по-равното" разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходваноизразходвана за производството,. макар да имаИма значително разногласие сред социалистите за това как и до каква степен това може да бъде постигнато.

Социализмът не е конкретна философия с фиксирана доктрина или програма; разновидностите му, които понякога си противоречат, изповядват различна степен на [[социален интервенционизъм]] и икономическа рационализация, обикновено под формата на планова икономика. Друг белег на социалистическото движение е разделението между [[реформизъм|реформисти]] и [[революционен социализъм|революционери]], различаващи се във възгледа си за това как трябва да бъде основана социалистическата икономика. Някои социалисти изповядват идеята за цялостна [[национализация]] на средствата за производство, разпространение и обмен; други пък залагат на [[обществена собственост|държавния контрол]] върху капитала в рамките на пазарна икономика. Социалистите, вдъхновени от [[Икономика на Съветския съюз|съветския модел на икономическо развитие]], се застъпват за създаването на [[планова икономика|централно-планова икономика]], ръководена от държавата, която притежава средствата за производство. Други, в това число [[югославия|югославските]], [[унгария|унгарските]], [[германия|германските]] и [[китай]]ските [[комунизъм|комунисти]] през 70-те и 80-те години на 20 в., въвеждат различни форми на [[пазарен социализъм]], комбинирайки кооперативни модели и модели на обществената собственост със свободния пазар на [[търговия|обмяната]] и [[свободна ценова система]] (но не и свободни цени зана средствата за производство).{{hrf|Calhoun|2002}}{{hrf|McLean|2003}}{{hrf|Stiglitz|1995}}

Социалистите се придържат към един разнообразен обхват от философски възгледи. Марксисткият социализъм е философки [[материализъм|материалистичен]], както и имайкиима за центърцел поверяване на [[исторически материализъм|историческия материализъм]]. Много форми на социалистическасоциалистическата теория твърдят, че човешкото поведение е до голяма степен оформено от социалната среда. В частност, марксизмът и социалистите, вдъхновени от марксистката теория, твърдитвърдят, че социалните нрави, ценности, културни следи и економическиикономически практики са социални творби и не са резултат от неизменен природен [[закон]]. ВръхнатаВърховната цел на [[Марксизъм|Марскисткитемарксистите]] -социалисти е еманципация на труда от отблъскващата работа. Марксистите спорятсмятат, че освобождавайкиосвобождаването на личността от нуждата да извършва отблъскваща работа, за да получава блага, би позволило на хората да преследват собствените си интереси и да развият собствените си таланти, без да бъдат принуждавани да извършват труд за други. За марксистите, степента на економическоикономическо развитие, в която това би било възможно, понякога наречена „чист комунизъм“, зависи от напредъка на [[продуктивност|продуктивната способност]] на обществото.

Социалистите обикновено споряттвърдят, че капитализмът концентрира [[власт]] и богатство в малък дял от обществото, което контролира начините на производство и извлича богатството си чрез система за [[експлоатация]]. Това създава общество на слоеве, базирано на неравните социални взаимоотношения, което не успява да предостави равни възможности за всяка личност да максимизира своя потенциал и не използва наличната технология и ресурси в техния максимален потенциалобем в интерес на обществото.

Съществуват различни определения за социалистическа икономика. В някои от тях тя изключва напълно частната собственост, заплащането на труда и [[пари]]чните отношения, при други част от тези елементи се запазват, но [[пазарна икономика|пазарната икономика]] и частната собственост за заменени с [[икономическо планиране]], а трети се ограничават до значителен дял на държавните или кооперативни предприятия при частично или напълнопълно отсъстващоотсъствие на планиране.

Тази форма на социализмасоциализъм съчетава обществена собственост и управление на средствата за произвоствопроизводство с централно държавно планиране на стопанския живот. При нея решенията за количествата стоки и услуги, които трябва да бъдат произведени, както и тяхното разпределение, се планира предварително от държавната администрация. Исторически централизираната планова икономика обикновено е реализирана в съчетание с [[Еднопартийна система|еднопартийна политическа система]], например в [[Социалистически страни|социалистическите страни]] от 20 век.

В [[Икономика на СССР|икономиката на Съветския съюз]] държавната собственост на средствата за производство е комбинирана с централно планиране на стоките и услугите, които трябва да се произвеждат, начина на производството им, количествата и техните цени. Съветското планиране е разглеждано като алтернатива на пазарните механизми ([[търсене]] и [[предлагане]]) за определяне на цените и произвежданите количества. По време на [[Голямата депресия]] мнозина социалисти разглеждат съветския модел като решение за недостатъците на [[Капитализъм|капитализма]] – [[монопол]]изъм, [[Икономически цикъл|цикличност]], [[безработица]], неравномерно разпределение на богатството и експлоатация на работниците.

Още в средата на 20 век неокласическите либерални икономисти, като [[Фридрих Хайек]] и [[Милтън Фридман]], смятат, че социалистическите планови икономики са обречени на провал, тъй като планиращите не могат да придобият информацията, разпространявана чрез пазарния механизъм, а участниците в икономиката са лишени от адекватна мотивация. Със започналата през 70-те години стагнация на съветската икономика част от тези аргументи започват да се възприемат и от социалистическисоциалистическите икономисти.

''Държавен социализъм'' се използва за класифициране на всеки вид социалистическа философия, която се застъпва за собственост на държавния апарат върху [[средства за производство|средствата за производство]] –, или като преходен етап между капитализма и социализма, или като крайна цел сама по себе си.