Разлика между версии на „Дейвид Ливингстън“

редакция без резюме
м
 
== Мисионерска дейност 1841-1849 ==
През март 18421841 г. пристига в [[Южна Африка]] и се установява в мисията Куруман ({{coord|27|27|S|23|26|E|}} в страната на бечуаните. За късо време много добре научава езика им, владеенето на който впоследствие му помага извънредно много по време на неговите пътешествия, тъй като езикът на бечуаните е един от езиците банту, които са много сходни помежду си. Още през 18411842 навлиза в [[Калахари]] по-навътре от всеки друг европеец дотогава. В продължение на осем години пътува неуморно из вътрешността на южната и централната част на континента и се запознава с местните езици и обичаи. Многократно влиза в сблъсък с местните [[бури]] и португалци заради жестокото им отношение към коренните африканци и си създава репутация на убеден християнин, смел изследовател и пламенен борец с [[робство]]то.
 
През 1843 г. основава собствена мисия на мястото, където след това е създаден протекторатът Бечуаналенд. По време на едно от пътешествията през 1844 г. влиза в схватка с лъв и получава сериозна рана на лявата ръка, която остава увредена за цял живот. През 1845 г. се жени за Мери Мофет, която неизменно го съпровожда при пътешествията му до смъртта си през 1862 г. и му ражда 4 деца. През 1847 г. главна негова база става станция Колобенг ({{coord|25|07|S|26|56|E|}} на югоизточния край на [[Калахари]].
 
==== Експедиция в Ангола 1853-1854 ====
Поради това, в края на 1851 г. в района на Сешеке избухва епидемия от жълта треска, Ливингстън решава да изпрати семейството си в Европа, а той да се върне и да продължи да търси по-здравословен район в сърцето на Африка, който да стане база на новите му изследвания. След като натоварва семейството си на кораб в Кейптаун се отправя обратно на север към страната на макололо. По време на завръщането му, в Куруман, Ливингстън научава, че по време на отсъствието му бурите са нападнали Колобенг, разграбили са дома му и са подпалили цялото селище. Това произшествие окончателно го убеждава в решението му да продължи да търси нова база на север. В края на май 1853 г. пристига в Сешеке и започва подготовка за нова експедиция, целта на която е да се установи пряко търговско съобщение между страната на макололо и атлантическото крайбрежие, без посредници – странстващите търговци из Ангола, изкупуващи слоновата кост на безценица.
 
През юли и август 1853 г. с отряд от 160 макололо на 33 лодки Ливингстън предприема разузнавателно пътешествие като се изкачва по [[Замбези]] до устието на левия ѝ приток [[Кабомпо]] (14º 11` ю.ш.), след което се завръща в Сешеке.
 
== Значение ==
Дейвид Ливингстън посвещава живота си на Африка, изминавайки предимно пеша над 50 000 километра. Той първи решително застава на страната на тъмнокожото африканско население на такова високо ниво. Африканците много обичат и уважават Ливингстън, макар че откритията му довеждат до утвърждаването на [[Британска империя|Британската колониална империя]] в тези части на Африка.
 
Като изследовател Ливигстън е автор на точни и подробни описания, като плодовит писател той оставя след себе си многобройни писма, дневници и описания, като лекар описва редица тропически болести — тропическа язва, скорбут и малария. Той е един от първите, които използват [[хинин]] в подходяща доза за лечение на маларията и по тази причина неговите експедиции не са дали толкова много жертви, колкото предшествуващите го.