Стоил войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 7782797 на 91.212.132.35 (б.)
Ред 6:
| наставка =
| роден-дата = [[1841]]/[[1842]]
| роден-място = [[Стоил_войвода_(село)Преславци|Енджекьой]], днес [[България]]
| починал-дата = [[13 май]] [[1876]]
| починал-място = между [[Бинкос]] и [[Близнец]], днес [[България]]
}}
'''Стоил Войвода''', чието истинско име е '''Стоил Иванов Учков''', е български революционер. Роден е през 1841 или 1842 г. в село [[Стоил_войвода_(село)Преславци|Енджекьой]].
 
През 1864-1873 г. бил овчар в [[Добруджа]]. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета във Башовската гора. От там прави набези към [[Варна]] и [[Балчик]]. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Преоблечени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през [[Котел]], без никой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан.
 
През 1875 г. емигрира в [[Гюргево]], [[Румъния]]. Там се свързва с революционната емиграция. Определен за помощник, апостол на [[Иларион Драгостинов]] и войвода на чета във Втори Сливенски революционен окръг по време на [[Априлското въстание]] през [[1876]] г.
 
Подпомогнат от [[Кондьо Кавръков]], [[Михаил Гаджалов]] и др., изградил лагер в [[Стара планина]] в местността Кушбунар, където били пренесени оръжия, боеприпаси и храна, и който трябвало да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети.
[[File:Паметник на Стоил Войвода.jpg|thumb|300px|ляво|Паметник на Стоил Войвода (Сатма чешма)]]
Голяма вреда на движението нанесъл пристигналият от Влашко деец на БРЦК - – [[Петър Топалов]], който убеждавал сливенските революционери да изчакат четата на [[Таньо Стоянов]] от Влашко. След тази агитация мнозина дейци се отказали от въстание. За да избегнат провал на делото, апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов решили да вдигнат бунта незабавно. След избухването на въстанието към четата на Стоил войвода се присъединява четата на Драгостинов и Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72-ма души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг.
 
На 10 май четата води бой при село [[Нейково]] (Котленско), където Стоил Войвода е ранен, а знаменосецът [[Стефан Серткостов]] е убит. Знамето се поема от Стоил Войвода. На чело на останалите 4-ма въстаници, Стоил Войвода е повторно ранен и остава между селата [[Близнец]] и [[Бинкос]], Сливенско. На 13 май в местността Чешме, при село [[Бинкос]] е заловен от потеря. Заради невъзможността да върви е обезглавен. Турците занасят главата му набучена на кол в село Близнец.