Федерико Фелини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
+ Нормативен контрол, допълнения в шаблона, + Категория:Личности (Рим)
Ред 2:
| име = Федерико Фелини
| име-оригинал = Federico Fellini
| bgcolour =
| портрет = Federico Fellini NYWTS 2.jpg
| размер на портрета =
| обяснение =
| рождено име = Федерико Фелини
| роден-дата = {{Дата на раждане|1920|1|20|1}}
| роден-място = [[Римини]], [[Италия]]
| починал-дата = {{дата на смърт и години|1993|10|31|1920|1|20|1}}
| починал-място = [[Рим]], [[Италия]]
| друго име =
| националност = {{ITA}}
| активност = 1945–1992
| брачен партньор = [[Джулиета Мазина]]
| деца =
| родители =
Line 33 ⟶ 29:
 
== Биография ==
=== РанниПроизход и младежки години ===
Федерико Фелини е роден на [[20 януари]] [[1920]] година в [[Римини]] в семейство от средната класа. Баща му, Урбано Фелини (1894-1956), е роден в селско семейство в [[Гамбетола]] и през 1915 година отива в [[Рим]], за да учи за пекар. Майката, Ида Барбиани (1896-1984), произлиза от буржоазно религиозно римско семейство на търговци и против волята на родителите си отива да живее с Урбано Фелини в Гамбетола.{{hrf|Alpert|1988|16}} Двамата се женят през 1918 година, след което се установяват в Римини, където Урбано Фелини се занимава с търговия. Федерико Фелини има по-малък брат - Рикардо (1921-1991), който става режисьор на телевизионни документални филми, и по-малка сестра - Мария Мадалена (1929-2002).
 
Line 46 ⟶ 42:
Четири месеца след като публикува първата си статия в „Марк'Аурелио“, влиятелно двуседмично хумористично списание, Фелини става член на редакционния му съвет, постигайки успех с постоянна рубрика, озаглавена „Ще слушате ли каквото имам да ви кажа?“.{{hrf|Kezich|2006|31}} Това събитие е определяно като „решаващ момент в живота на Фелини“.{{hrf|Bondanella|1992|8}} От 1939 до 1942 година той има постоянна работа в списанието и общува активно с писатели, автори на скечове и сценаристи, което му дава достъп до шоу бизнеса и киното. Сред неговите колеги в редакционния съвет на списанието са бъдещият режисьор [[Еторе Скола]], сценаристът и теоретик на марксизма [[Чезаре Дзаватини]] и сценариста [[Бернардино Дзапони]], с когото Фелини по-късно ще си сътрудничи често в своите филми.
 
През този период Фелини прави и интервюта за списанието „ЧинеМагадзино“, които също се оказват полезни за него. Той интервюира [[Алдо Фабридзи]], най-популярният италиански вариететен изпълнител по това време, с когото установява добри лични отношения. След интервюто Фабридзи, който често изпълнява хумористични монолози, започва често да поръчва текстовотетекстовете си на Фелини.{{hrf|Kezich|2006|55}}
 
=== Начало на работа в киното ===
Line 59 ⟶ 55:
След като при бомбардировка на [[Болоня]] медицинското досие на Фелини е унищожено, армията престава да го търси за мобилизация, но заедно с Джулиета Мазани той се укрива в апартамента на нейна леля до падането на [[Бенито Мусолини]] на 25 юли 1943 година. На 30 октомври същата година двамата се женят. Няколко месеца по-късно, след като пада по стълбите, Мазина помята. На 22 март 1944 година тя ражда син, Пиерфедерико, но три седмици по-късно детето умира от [[енцефалит]]. Тази семейна трагедия оказва трайно емоционално въздействие върху двамата и се отразява на бъдещата им работа.{{hrf|Kezich|2006|157}}
 
След като американските и британски войски завземат Рим през юни 1944 година, Федерико Фелини и Енрико Де Сета отварят ателие и преживяват следваеннатаследвоенната рецесия, рисувайки карикатури за американските войници. В магазина си Фелини се среща с [[Роберто Роселини]], който подготвя филма си „[[Рим - открит град]]“ (''„Roma, città aperta“'') и го кани да участва в сценария със скечове и диалог. Наясно с връзката на Фелини с Алдо Фабридзи,{{hrf|Kezich|2006|78}} Роселини иска от него да се опита да убеди Фабридзи да изиграе ролята на отец Джузепе Морозини, реален италиански свещеник, екзекутиран от германците. През 1947 година Фелини, заедно със [[Серджо Амидеи]], е номиниран за [[Оскар]] за работата си по сценария на „Рим - открит град“.
 
През 1946 година Фелини работи като сценарист и асистент-режисьор на филма на Роселини „[[Пайза]]“ (''„Paisà“''), който го оставя да заснеме сицилианските сцени. През февруари 1948 година се запознава с [[Марчело Мастрояни]], по това време начинаещ театрален актьор, участващ в пиеса, заедно с Джулиета Мазина.{{hrf|Kezich|2006|404}} Фелини установява добри работни взаимоотношения с режисьора [[Алберто Латуада]] и става съавтор на сценариите за филмите му „Без жалост“ (''„Senza pietà“'') и „Мелницата на По“ (''„Il mulino del Po“''). Отново работи с Роселини в антологичния филм „[[Любовта]]“ (''„L'Amore“'') - той е съавтор на сценария на един от двата сегмента на филма, в който играе и главната роля в партньорство с [[Ана Маняни]].
Line 66 ⟶ 62:
{{раздел-мъниче}}
 
=== 1960-те год.години ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== 1970-те год.години ===
{{раздел-мъниче}}
 
Line 75 ⟶ 71:
{{раздел-мъниче}}
 
=== Филмография ===
=== Режисьор ===
{|class="wikitable" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9;
|- align="center"
Line 243 ⟶ 239:
== Външни препратки ==
{{сродни проекти начало | общомедия = Category:Federico Fellini | уикицитат = Федерико Фелини}}
* {{икона|en}} {{imdb name|0000019|Федерико Фелини}}
* [http://www.mediatimesreview.com/february04/Felini.php Фелини и Сименон – тайният диалог (превод от френски)]
 
{{Филми на Федерико Фелини}}
{{Нормативен контрол}}
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Фелини, Федерико}}
[[Категория:Италиански режисьори]]
[[Категория:Италиански сценаристи]]
[[Категория:Носители на Оскар]]
[[Категория:Носители на награда BAFTA]]
[[Категория:Европейски филмови награди]]
[[Категория:Личности (Рим)]]