Калояново (област Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
| картинка-описание = Военният паметник пред сградата на Община Калояново
}}
[[File:Kaloyanovo Orthodox Church2.jpg|мини|200px|Православната църква
[[File:Kaloyanovo-Plovdiv-district-church.jpg|thumb|200 px|Католическата църква в неоготически стил „[[Свети Андрей (Калояново)|
'''Калояново''' е [[село]] в [[Южна България]], административен център на [[община Калояново]], [[област Пловдив]]. До [[1934]] година името на селото е '''Селджиково'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref>
Ред 20:
== История ==
В периода VIII век преди Христа – V век след Христа земите около Калояново са част територията на Древна Тракия, населявани от [[траки]]йските племена [[койлалети]] и [[одриси]]. Най-големите праисторически селища – Камшикова могила и Чераджийска могила, се намират до Калояново, Житница и
През Средновековието първите сведения за Калояново са от софийския католически епископ [[Петър Богдан]] Бакшич от [[Чипровци]], Софийски архиепископ в периода 1646 – 1674 г. По време на османското владичество селото е носило името Селджиково (Селджикьой) по името на местния феодал Селджик. Калояново е освободено от османска власт на 4 януари 1878 г. от кавалеристите на генерал [[Павел Карцов]].
Ред 26:
Преименуването на Селджиково в съвременното Калояново става през 1934 г. Изборът на новото име е в чест на българският цар [[Калоян]] (неизв. - 1207).
Селото е чисто [[българи|българско]], но е смесено в конфесионално отношение, като жителите му са около 1 600 [[Българска православна църква|православни]] и 1 100 [[Католическа църква в България|католици]]. Част от православните калояновци са потомци на бежанци от серското село [[Фращани|Горно Фращани]].<ref>Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.</ref>
Line 32 ⟶ 31:
[[File:Kaloyanovo Never Again memorial.jpg|150px|left|thumb|Паметникът „Никога вече“]]
* Източноправославна църква „Света Троица“, открита през 1845 г.;
* Католическа църква в [[неоготика|неоготически]] стил
* Паметник на репресираните и убитите по време на [[комунизъм|комунизма]]. Той има форма на голям [[кръст]] със [[сребро|сребърна]] [[камбана]]. Под него са изписани думите „Никога вече!“;
* Капела-паметник на [[Дева Мария]];
Line 42 ⟶ 41:
На 11 февруари, денят на [[Свети Влас]] се празнува ''Муфканица'' - празникът на рогатия добитък. На празника се събират дърва и на всяко кръстовище се пали огън, който минувачите трябва да прескочат за здраве. Добитъкът е празнично окичен с погачи и гевреци. Всички стопани раздават къшей хляб и бучка сирене, за да е здрав и да се множи добитъкът.
== Личности ==
;Родени в Калояново * [[Георги Тунов]] ) (? - 1809), глава на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската]] католическа епархия от 1799 до 1809 година.
* [[Андрея Тунов]] (1770 - 1838), глава на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската]] католическа епархия от 1811 до 1835 година.
* [[Атанас Гаръбски]] (1955 - 1996), сред най-изявените дългогодишни футболисти на АФД Тракия, понастоящем футболен клуб [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]. Има над 10 мача с националния отбор на България. Спортист на 20-ти век на Община Калояново.
==
<references />
| |||