Иван Шишкин: Разлика между версии

| стил = живописреализъм

| учител = С.[[Сократ М. ВорабьовВарабьов]]

| подпис = <!-- ако има подпис, качен в commons -->

| подпис_текст = <!-- текст докато зарежда картинката на подписа -->

Шишкин е роден на [[25 януари]] [[1832]]&nbsp; г. в [[Елабуга]], Вятска губерния (днес [[Република Татарстан]]). Произхожда от древната вятска фамилия Шишкини. Баща му е търговец. На 12 години семейството му определилоопределя Иван да учи в Първа Казанска гимназия, но стигайки до пети клас, я напуска и постъпва в [[Московско училище по живопис, скулптура и архитектура|Московското училище по живопис, скулптура и архитектура]] (1852 – 56). След завършванезавършването на гимназиалното си образованиеѝ продължава обучението си в Императорската художествена академия (1856 – 60&nbsp;1860 г.), където е ученик на проф. С. М.Сократ ВорабьовВарабьов. Занятията в академията обаче не са му достатъчни и той усърдно рисува етюди от природатанатура в околностите на [[Санкт Петербург]] и на остров [[Валаам (остров)|Валаам]], благодарение на което все повече нараства умението му да предава природата точно с молив и четка. Още първата година в Академията му присъждат два малки сребърни медала за една класна рисунка и за един [[пейзаж]] от околностите на Санкт Петербург. През 1858 получава големияголям сребърен медал за един изглед от Валаам, през 1859 г. – малък златен медал за пейзаж от околностите на Санкт Петербург и накрая – през 1860 г. получава големияголям златен медал за два пейзажа от местността КуккоКуко на остров Валаам.

Заедно с последната награда получава и стипендия за пътуване зад граница. Така Шишкин заминава през 1861 за [[Мюнхен]], посещава ателиетата на известни художници, сред които на [[Бено Адам]] и [[Франц АдамовАдам]], ползващи се с голяма известност заради картините си с животни. През 1863 Шишкин отивазаминава вза [[Цюрих]], където под ръководството на проф. [[Рудолф Колер]], считан по онова време за един от най-добрите художници на животни, рисува от природатанатура. Прави екскурзия до [[Женева]] с цел запознаване с работите на [[Франсоа Диде]] и [[Александър Калам]], а след това заминава за [[Дюселдорф]] и рисува по поръчка на Н. Бикова „Пейзаж от околностите на Дюселдорф“, картина, по-късно пренесена в Санкт Петербург, която му носи званието „Академик“академик.

През 1866 г. Шишкин става член на Императорската художествена академия в [[Санкт Петербург]] и е професор по рисуване от 1873 до 1898 г. По същото време, Шишкин води и класа по пейзажно[[пейзажна рисуванеживопис]] в Художествената гимназия на Санкт Петербург.

Зад граница Шишкин се занимава и с рисуване с перо. Тези произведения предизвикват въодушевениетовъодушевлението на чужденците и някои билиса изложени в Дюселдорфския музей, редом с рисунките на първокласни европейски майстори.

За известно време Шишкин живее и работи в [[Швейцария]] и [[Германия]], благодарение на стипендия от Санктпетербургската жудожествена академия. При завръщането си в Петербург, той става член на [[Передвижници|Дружество за подвижни изложби (Передвижници)]]те и Обществото на руските акварелисти. Взима също участие в изложбите на Академията по изкуствата, Всеруската изложба в [[Москва]] (1882), [[Нижни Новгород]] (1896) и [[Световно изложение|Световното изложение]] (Париж, 1867 и 1878; [[Виена]], 1873). Методът на рисуване на Шишкин се основава на аналитичнианалитично изучаванияизучаване на природата. Художникът става известен със своите горски пейзажи и също като изявен чертожник и автор на гравюри.

Иван Шишкин притежава [[дача]] във [[Вира]], южно от Санкт Петербург. Там той създава някои от най-хубавите си пейзажи. Творбите му са забележителни с поетичното обрисуване на сезоните в горите, дивата природа, животните и птиците. Шишкин умира през 1898&nbsp; г. в Санкт Петербург, докато работи върху нова картина. Погребан е в [[Тихвинско гробище|Тихвинското гробище]].