Отваря главното меню

Промени

Премахната редакция 7783979 на 109.160.0.254 (б.)
== Общи сведения ==
В центъра на залата е [[орхестра]]та - – мястото, където се разполага хорът, в чиято централна част е олтарът на [[Дионис]]. От двете страни на орхестрата има два входа, наречени пароди - – през тях влизат хорът и актьорите. Десният парод се използва от гражданите, а левият - – от селяните и чужденците. Зад орхестрата е проскенето - – мястото, където се разполага декорът. Съблекалнята на актьорите се нарича скене, а самото помещение, на което се играе - – театрон.
 
Актьорите са били '''само''' свободни мъже. От тях се изисква да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Носят маски - – за да могат да изразяват различни емоции, както и за по-добър звук. Облечени са в ярки и пищни дрехи, като по този начин чрез цветовете, да изразят различна социална принадлежност, а и за по-добра видимост. Обути са във високи дървени обувки - – котурни, вероятно отново за по-добра видимост.
 
== Древногръцки театър ==
Театърът се заражда от празниците, посветени на бог [[Дионис]]- – Големите Дионисии и Ленеите. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления. Трагедии се поставят още от самото учредяване на празниците- – [[534 пр.н.е.]], а към 488-[[486 пр.н.е.]] се включват и комедии. Този вид представления имат характер на масови зрелища и са предназначени за по-многобройна публика. В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно изпълнение. Драматическите състезания се провеждат в специално построена за целта сграда - – театър, за който се грижат граждани - – предприемачи. Входът е платен. За да се осигури по-голям достъп на гражданите, при управлението на [[Перикъл]] на желаещите се дава парична помощ за едно представление, а през IV век пр.хн.рe. - – и за трите дни на театралните представления.
 
Античните писатели дават малко и понякога противоречиви сведения за устройството и историята на древния гръцки театър. Първоначално те са били дървени, а по-късно каменни или мраморни постройки, някои от тях като Атинския театър, особено красиви. Древногръцкият театър е бил изграден от три основни части - – орхестра, скена и театрон.
 
Орхестрата е кръгла площадка с олтар по средата. Тук се разиграва действието. Хорът присъства постоянно на това място, както и статуята на бог Дионис, като покровител на театралните представления. Орхестрата е свързана с тъй наречената скена, откъдето излизали костюмираните актьори и където се съхранявал театралния реквизит.
Първоначално древногръцкия театър не използва декори. Действието се съсредоточавало около олтара в центъра на орхестрата. По-късно, според [[Аристотел]] по идея на [[Софокъл]], се въвеждат изрисувани дървени дъски, които могат да се вдигат и свалят и обикновено изобразявали дворец или храм.
*Главно действащо лице в древногръцката трагедия е хорът, състоящ се от 12 или 15 мъже.
*Актьорите играят с маски, наследени от обредната драма, но загубили митичното си значение. Маската покрива лицето и главата на актьора. Чрез смяна на маските актьорът може да изпълнява няколко роли. За отличаване от обикновените хора, митичните герои се изобразяват по-едри. Това се постига чрез широки облекла, под които се поставят възглавници, и високи дървени обувки-котурни.
 
Актьорите са само мъже. Първоначално са любители, но след IV в., когато театралното дело се развива в цяла Гърция се образуват професионални организации – съюзи на майсторите на Дионис. Актьорите се ползвали с уважение и при желание можели да направят и добра политическа кариера. По време на война ограниченията не били валидни за тях и можели свободно да пътуват, където пожелаят. Актьорската реч била пример за [[ораторско изкуство]].
 
== Атическа драма ==
Въпросът за произхода на драмата е спорен, тъй като липсват сведения за ранния ѝ етап. Като самостоятелен жанр тя се появява не по рано от IV в. пр.н.е. в две форми - – [[трагедия]] и [[комедия]]. Според Аристотел родината и е [[Пелопонес]], но разцветът ѝ е свързан с [[Атина]]. В обществен план база за развитието на драмата е възходът на Атинската демокрация. Тогава се издигат в култ онези божества, които в обобщен смисъл представят победата на човечеството в стълкновение с природните сили или обществото. Най-голяма популярност добива култът към Дионис. Като бог на плодородието, радостта, веселието и виното, Дионис символизира творческо - – производителните сили в природата и обществото. Той е млад бог с тракийско потекло, но култът към него бързо се разпространява в цяла Гърция и добива много по - – голяма популярност от култовете на много от старите олимпийски богове. Гърците започват да го представят като син на Зевс и му посвещават много празници.
 
Задължителен елемент на драмата от самото ѝ възникване е хорът. В сакралната драма той има основна роля - – изпълнява дитирамби в чест на бога. Важен момент от развитието на драмата е отделянето на един актьор от хора и редуването на неговите песни с тези на хора, така се поставя началото на диалога.
 
Хорът изпълнява и „фалически”„фалически“ песни, които имат отношение към магията за плодородие и имат весел и закачлив характер. По мнение на Аристотел от тези песни се заражда комедията. Думата „трагедия”„трагедия“ означава ”песни на козела”козела“. Тя потвърждава думите на римския поет [[Хораций]], че ”трагедия””трагедия“ първоначално се наричала онази част от Дионисовия празник, в която се провеждало състезание за култовото животно козел. До нас са достигнали само 33 драматични творби на [[Есхил]], [[Софокъл]] и [[Еврипид]], но те представят късното състояние на драмата и не дават възможност да се съди как точно се е трансформира устната драма. Много важен момент в развитието ѝ е отделянето на първи актьор. То се преписва на поета Теспид, който през [[534 пр.н.е.]] поставил в Атина първата трагедия. Този момент се приема за начало на драматическия жанр.
 
Преврат в историята на драмата е въвеждането на втори актьор от Есхил. Неговата поява създава истински условия за драматичен конфликт и налага разширяване на диалога за сметка на съкратените хорови песни.
 
Известни автори са:
* [[Есхил]] ("Седемте„Седемте срещу Тива"Тива“, "Агамемнон"„Агамемнон“, "Прикованият„Прикованият Прометей"Прометей“),
* [[Софокъл]] ("Антигона"„Антигона“, " Аякс"),
* [[Еврипид]]
* [[Аристофан]].