Уикипедия

Ягодина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Премахната редакция 7784402 на 91.201.175.86 (б.)
Ред 18:
 
== История ==
 
Селото е създадено още през XV век по време на османското владичество и носи името ''Балабан'' ({{lang-ota|ﺑﺎﻟـبـﺎن}}) или ''Балабанлар'' ({{lang-ota|بـــلــبـﺎنـــلــر}}).<ref>{{cite book
| last = Андреев
Line 28 ⟶ 27:
| isbn = 954-9800-29-6
| pages = 149
}}</ref>
 
Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Дираз Али Абаз и Рахман паша, натоварени да събират съответно 30 и 50 овце.<ref>{{cite book
Line 38 ⟶ 37:
| location = София
| pages = 64
}}</ref> Вероятно възникването му е свързано с преселване на хора от с. [[Грохотно]]. В регистър от 1576 г. след описа на [[Настан]] и [[Грохотно]] е записано „село Новасил (т.е. ново село) с друго име Балабанлъ, извън дефтера е (т.е. включено в регистрация за пръв път), на рида Деспот (т.е. Доспат)“.<ref>BOA, TD 1001, с. 798.</ref> Така се индикира времево възникването на селището (между 1570 – 1596), като в него са описани 11 мюсюлмански домакинства и четирима неженени мюсюлмани, като двама от регистрираните са покръстени от първо поколение, но след единия от тях – Балабан Абдуллах, който вероятно е дал епонима на селото, са регистрирани още петима мюсюлмани с презиме „Балабан“, които вероятно са негови синове, също покръстени от първо поколение.
 
Селото се споменава и в османски регистър на чаушите (доброволците в османската армия) от средата на 16 век, участвали във военни походи, като участниците са посочени поименно. В документа се посочва и продукцията на селото, както и броя домакинства, чиито членове са взели участие във военни действия - – 21. Всичките посочени носят мюсюлмански имена. Отбелязано е още, че селото е известно и под имената ''Саръ Балабан'' и ''Дур Али бей''.<ref>{{cite book
| last = Цветкова
| first = Бистра
Line 50 ⟶ 49:
}}</ref>
 
[[Файл:Yagodina Mosque.jpg|мини|ляво|200п|Джамията в село Ягодина.]]Според [[Османска империя|османски]] списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с [[джизие]] от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Ягодина е 10.<ref>{{cite book
| last = Грозданова
| first = Елена
Line 61 ⟶ 60:
}}</ref>
 
В документ от главното мюфтийство в [[Истанбул]], изброяващ [[вакъф]]ите в [[Княжество България]], допринасяли в полза на [[ислям]]ските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Ягодина (''Balaban'').<ref>{{cite book
| last = Radushev
| first = Evgeni
| coauthors = Ivanova, Svetlana; Kovachev, Rumen
| title = Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 — – Registers
| url = http://www.imir-bg.org/imir/books/Inventory_Waqf_(orig).pdf
| format = PDF
Line 99 ⟶ 98:
| last = Елдъров
| first = Светлозар
| title = Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - – 1944 г.
| url = http://balder.prohosting.com/asen/as_2.htm
| accessdate = 2009–04–16
| quote = Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. "Независимо„Независимо западно-тракийско правителство" -правителство“ – всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономиското правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспат са убити свещеника и секретар-бирника, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-а пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача "да„да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието"въстанието“. На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че "това„това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата"борбата“. Изцяло са опожарени 8 села - – Геврен, Балабан, Триград, Налбли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьдвлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. "имало„имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание"възстание“. Въстаническата агитация била пренесена дори сред българомохамеданските села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд.
}}</ref>
 
== Религии ==
[[File:Yagodina Mayer Office.jpg|мини|200п|Кметството и един от хотелите в селото.]]
 
[[File:Yagodina Mayer Office.jpg|мини|200п|Кметството и един от хотелите в селото.]]Жителите на селото са [[ българи]] и много малка част изповядват [[сунити|сунитския]] [[ислям]].
 
== Обществени институции ==
 
* Кметство с. Ягодина
* Основно училище „Отец Паисий“
* Народно читалище „Светлина“
* Туристическо Дружество "Родопея"„Родопея“
 
== Културни и природни забележителности ==
Интересна забележителност е [[Ягодинска пещера|Ягодинската пещера]], която е често посещавана от туристи. Освен пещерата, туристите могат да се порадват на дивата природа по четирите екопътеки, водещи до различни забележителности: пещера [[Дяволско гърло]], връх Св. Илия, „Дяволски мост“ и водопада „Хайдушки дол“. Под връх Св. Илия се намира "„[[Орлово око (Родопи)|Орлово око]]" -“ – единствената по рода си в България платформа, открита през месец май 2009 г., От нея може да видите безопасно 600 метрова пропаст и красива панорамна гледка към Родопите. До платформата може да се стигне по маркирана еко пътека започваща от училището в село Ягодина като разстоянието е 2 км. а деневилацията 400 метра преминава се през 2/3 слънчев участък а останалото е през горичка. Продължителността на прехода е около 1 ч. и 10 мин нагоре и 45 мин надолу. За любителите на силните усещания се предлага транспорт с джип по обиколен черен път за около 30 мин.▼
 
▲Интересна забележителност е [[Ягодинска пещера|Ягодинската пещера]], която е често посещавана от туристи. Освен пещерата, туристите могат да се порадват на дивата природа по четирите екопътеки, водещи до различни забележителности: пещера [[Дяволско гърло]], връх Св. Илия, „Дяволски мост“ и водопада „Хайдушки дол“. Под връх Св. Илия се намира "[[Орлово око (Родопи)|Орлово око]]" - единствената по рода си в България платформа, открита през месец май 2009 г., От нея може да видите безопасно 600 метрова пропаст и красива панорамна гледка към Родопите. До платформата може да се стигне по маркирана еко пътека започваща от училището в село Ягодина като разстоянието е 2 км. а деневилацията 400 метра преминава се през 2/3 слънчев участък а останалото е през горичка. Продължителността на прехода е около 1 ч. и 10 мин нагоре и 45 мин надолу. За любителите на силните усещания се предлага транспорт с джип по обиколен черен път за около 30 мин.
 
== Редовни събития ==
 
Всяка Нова година жителите на Ягодина, заедно със своите гости се събират в центъра на селото. Пали се голям огън, който гори до сутринта, а около него се играят хора.
 
От 2007 г. на 3-ти март се прави поход до вр. Св. Илия, като походът започва от центъра на селото под звуците на гайди и родопски песни. На върха се организират различни игри за малки и големи. Същият ден се провежда и офроуд състезание. Пали се черешово топче и се празнува Освобождението на България, а и на селото от Османска власт.
 
Празникът на селото е първата събота и неделя от м. Септември.
 
Има разнообразна програма: свирене на гайди, хора, веселба, надпяване, дискотека под звездите, заря.
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Yagodina, Bulgaria}}
* [http://www.evgenidinev.com/seen/yagodina/ Фотопис - – два дена из околностите на Ягодина]
* [http://www.pbase.com/ngruev/yagodinskacave Снимки от Ягодинската пещера]
* [http://www.pbase.com/ngruev/buynovskarivergorge Снимки от ждрелото на Буйновска река]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ягодина“.