Любомир Павлов (професор): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
смяна на шаблон
Ред 1:
{{към пояснение|Любомир Павлов|Любомир Павлов}}
{{Личност
{{Биография инфо|
| име = Любомир Павлов
| име-оригинал =
| портрет=
| описание=категория български = политик
| описание = български политик
| роден-място=[[Рогозен]], [[България]]
| портрет =
| починал-място=
| портрет-описание =
| още=
| роден-място = с. [[Рогозен]], [[Царство България]]
{{Депутат-България|9н=1}}
| починал-място =
| националност = {{BUL}}
| вложки = {{Личност/Политик
| категория = политик
| партия = [[БКП]]
| убеждения =
| институция1 = Депутат
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|9н=1}}
| институция2 = [[Правителство на Георги Атанасов]]
| постове2 = заместник-председател на Комитета за духовно развитие
| известен-с =
| отличия = }}
| брак =
| деца =
| подпис =
}}
 
Line 13 ⟶ 28:
 
== Биография ==
Роден е на 29 януари 1931 г. във врачанското село [[Рогозен]]. От 1945 г. е член на [[РМС]], а от 1954 г. и на [[БКП]]. През 1955 г. завършва филология в Софийския университет. След това защитава кандидатска дисертация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. Бил е първи секретар на ОК на ДСНМ във Враца, инструктор и заместник-завеждащ отдел в ЦК на ДКМС и първи секретар на Ленинския районен комитет на ДКМС. От 1966 г. е завеждащ отдел в Градския комитет на БКП в София. От 1977 до 1984 е завеждащ [[Отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП|отдел „Култура“ при ЦК на БКП]].<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 283.</ref> В два периода от 1976 до 1977 и от 1987 до 1989 г. е председател на Комитета за телевизия и радио. Между 1977 и 1989 г. е член на [[ЦК на БКП]] и професор в Академията по обществени науки. В периода 1984 – 1987 г. е първи заместник-председател на комитета за култура с ранг на министър. От 1986 до 1987 е първи заместник-председател на Комитета за духовно развитие към Министерския съвет (с ранг на министър)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 329, ISBN 954-528-790-X</ref>
 
== Източници ==