Хадис: Разлика между версии

'''Хадит''' ([[Арабски език|Арабскиaрабски]]: '''<span dir="ltr" lang="ar">الحديث'''</span>, множествено число '''<span dir="ltr" lang="ar">أحاديث'''</span>, ''ахадит'') е устно предание за пророка [[Мухаммед]]. Колекциите от Хадити са важни за определянето на [[Суна]]та, или ислямският начин на живот, от традиционните ислямски школи.

[[Лингвистика|Лингвистично]] думата 'хадит'„хадит“ (<span dir="ltr" lang="ar">حَدِيْث</span>) означава: това, което е ново относно предаване на информация. Множественото число е 'ахадит'„ахадит“ (<span dir="ltr" lang="ar">أَحادِيْث</span>) или това, което е казал говорителяговорителят (<span dir="ltr" lang="ar">الحديث ما يحدِّثُ به المُحَدِّثُ تَحْدِيْثًا</span>). Тахдит (<span dir="ltr" lang="ar">تَحْدِيْث</span>) е [[Инфинитив|инфинитивната форма]] или [[Съществително име|съществително]], производно на инфинитива. На български, тъй като звука θ не съществува, (''виж [[Международна фонетична азбука]]'') /hædiθ/ се произнася както „хадис“, така и „хадит“.

# Изказване на Пророка (<span dir="ltr" lang="ar">قَوْل</span>).

# Действие на Пророка (<span dir="ltr" lang="ar">فِعْل</span>).

# Отношение на Пророка към действие на някой друг (<span dir="ltr" lang="ar">تَقْرِير</span>).

=== ''Санад'' и ''Матн'' ===

''Санад'' и ''матн'' са основни елементи на хадиса. ''Санад'' (иснад) е информацията, предоставяща пътя, по който се стига до ''матн''. Терминът ''санад'' означава веригата от разказвачи, чули и предали хадиса от [[Мохамед]], назовавайки всички предишни разказвачи. А ''матн'' е самият акт или слово на Пророка, който бива предаден от ''санад'' (разказвачите). До [[7 век]] линията на разказвачите е права,по по-късно се разклонява и прави проследяването на източниците по-трудно.

Първоначално хадитите са били устни предания за действията и обичаите на [[Мохамед]]. Започвайки с [[първата Фитна]] (гражданска война) през [[7 век|7^ми век]], тези, които чували хадитите, започнали да се съмняват в достоверността им. ''А ми каза, че Б чул Мохамед да казва''... Това довело до записването на хадитите, изследвайки техните източници (''санад''), предимно при управлението на [[Омар II]] (внук на Омар - вторият халиф) през [[8 век|8^ми век]].

Традициите относно Пророкапророка Мохамед и ранната история на Ислямаисляма са били предавани устно повече от сто години след смъртта на Мохамед през [[642|632 година]].

Историците твърдят, че [[Осман (халиф)|Осман]] (третият халиф след Мохамед и приживе негов секретар) подтикнал мюсюлманите да запишат Корана и хадисите в [[писмена форма]]. Не след дълго, работата на Осман била прекъсната от обидени войници, които го убили през [[656|656 година]]. Мюсюлманската общност ([[умма]]) тогава се оказала в гражданска война, наричана ''[[фитна]]''. След като четвъртият халиф, [[Али ибн Аби Талиб]], бил убит през [[661|661 година]], династията на [[Омеяди]]те се утвърждава начело на гражданската и духовната власт. Управлението на Омеядите е прекъснато през [[750]] г., когато династията на [[Абасиди]]те завзема властта и я държи до [[1258]] година. Историците твърдят, че събирането и отсяването на хадисите продължило по време на първата фитна и при управлението на Омеядите. Обаче,Тази тазидейност дейностобаче била предимно устно предаване от възрастни мюсюлмани на по-късни събирачи на хадиси и един вид се формирали учители и ученици. Ако някой от тези ранни събирачи на хадиси ги е записал на хартия, то те не са оцелели. Хадисите и историите, с които разполагаме днес, са били записани когато Абасидите са дошли на власт, повече от сто години след смъртта на Мохамед.

Мнозинството от мюсюлманите смятат, че хадитите са допълнение и разяснение на [[Коран]]а. В ислямското вероизповедание, Коранът съдържа много правила за поведението на мюсюлманите. Обаче,Съществуват съществуватобаче много въпроси, религиозни и практически, на които няма отговор в Корана. Мюсюлманите вярват, че могат да погледнат към живота на [[Мохамед]] ([[сунна]]та) и неговите сподвижници и така да открият какво да избягват и какво да правят. Мюсюлманските учени, също така, искат да знаят как Мохамед разяснявал откровенията и по какъв повод ги е получавал. Това понякога изяснява откъс от Корана, който иначе е неразбираем. Хадисите са източник за ислямската история и биография. За голяма част от отдадените мюсюлмани, автентичните хадиси служат за религиозно вдъхновение.

Въпреки това, някои съвременни мюсюлмани вярват, че Коранът сам по себе си е достатъчен. Мюсюлманите, които следват традиционния Ислямислям, смятат, че тези, които се ръководят само по Корана, са отклонили се. Мюсюлманите, които вярват на хадисите, смятат, че е невъзможно да се разтълкува Корана без напътствието на хадисите. Например, Коранът не разпорежда колко [[ракят]]а (единици молитва) трябва да се извършват за всяка от петте дневни молитви. Важно е да се отбележи, че повечето мюсюлмани твърдят, че Коранът не може да бъде напълно разбран от само себе си и за това хадитите биват разглеждани като "вторичен„вторичен източник"източник“ за Ислямаисляма. И въпреки, че в Корана пише:

* [[каул]] - какво казал Мохамед (<span dir="ltr" lang="ar">قول</span>)

* [[фи'л]] - какво направил Мохамед (<span dir="ltr" lang="ar">فعل</span>)

* [[такрир]] - какво Мохамед одобрил в действията на другите (<span dir="ltr" lang="ar">تقري</span>)

* [http://koran.hit.bg/hadeeth.html Мухаммед (АБМД) е казал...]<br />

* [http://www.hadisarsivi.com Хадиси]<br />

* [http://www.harunyahya.com/bulgarian/hadith_corner.php Кът с хадиси]<br />

* [http://redjep.wordpress.com/%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%B8/ Хадиси]<br />