Виктория: Разлика между версии

Виктория е дъщеря на принц Едуард, четвърти син на крал Джордж III. През 1820 г. умират и баща и&#768;, и дядо и&#768; и тя расте възпитавана от майка си [[Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд]], която е с немско потекло. Наследява трона на осемнадесетгодишна възраст след като и тримата и&#768; чичовци умират без да оставят наследници. Обединеното кралство вече е установена [[конституционна монархия]], в която монархът има относително малка директна политическа власт. Виктория се опитва неявно да влияе върху политиката и назначенията на правителството, но с променлив успех. Министър-председатели по нейно време са [[Уилям Ламб|лорд Мелбърн]], [[Едуард Смит-Стенли|лорд Дарби]], [[Джон Ръсел|лорд Ръсел]], [[Джордж Хамилтън Гордън|лорд Абърдийн]], [[Хенри Джон Темпъл|лорд Палмерстън]], [[Бенджамин Дизраели]], [[Уилям Гладстон]], [[Робърт Гаскойн-Сесил|лорд Солсбъри]] и [[Арчибалд Роузбъри|лорд Роузбъри]]. Макар и да играе малка роля в политиката, тя става олицетворение на английската нация, на [[Британска империя|Британската империя]], на сдържаното и образцово поведение и личния морал.<ref>Walter L. Arnstein, ''Queen Victoria'' (2003)<!-- ISBN needed --></ref> Успехът и&#768; като владетел се дължи на последователно заеманите от нея роли на невинна млада жена, образцова майка и съпруга, страдаща и търпелива вдовица и матриарх на голямо семейство.<ref>Lynne Vallone. "Victoria"„Victoria“, ''History Today'', 2002 52(6): 46–5346 – 53</ref>

Виктория се омъжва за свой първи братовчед, принц Алберт Сакс-Кобург Гота, през 1840 г. Бракът им е щастлив и техните девет деца се женят в кралски и благороднически семейства из цяла Европа, като роднинските им връзки носят на майка им прозвището „бабата на Европа“. След преждевременната смърт на Алберт през 1861 г. кралицата води затворен живот в пълен траур продължение на години. В резултат на тази изолация временно се засилват републиканските настроения в кралството, но по-късно монархията възвръща популярността си. Празненствата по повод златния (50 години) и диамантения (60 години) юбилеи от възкачването на трона на Виктория се запомнят като големи събития.

През 1820 г. чичото на принцеса Виктория Джордж става крал Джордж IV. Въпреки че тя е вече трета в реда на наследяване на короната, отначало Виктория учи само [[немски език|немски]], родният език на майка и&#768; и на гувернантката и&#768;. След като става на три години, започват да и&#768; преподават [[английски език|английски]]. По-късно тя научава още [[италиански език|италиански]], [[гръцки език|гръцки]], [[латински език|латински]] и [[френски език]]<ref>[http://womenshistory.about.com/library/etext/ls/bl_lsqv_02.htm Lytton Strachey: ''Кралица Виктория'']</ref><ref>Victoria: A Biography by Christopher Hibbert, pp. 13–1513 – 15.</ref>.

По-късно Виктория описва детството си като „доста меланхолично“.<ref>Hibbert, p. 19; Marshall, p. 25</ref> Майка и&#768; е твърде властна натура и момичето е отгледано изолирано от други деца по т.нар. „''Кенсигтънска система''“, съставена от сложни правила и протоколи, творение на херцогинята и нейния амбициозен и властен секретар сър Джон Конрой, за когото се мълви, че е неин любовник.<ref>Hibbert, p. 27; Longford, pp. 35–3835 – 38, 118–119118 – 119; St Aubyn, pp. 21–2221 – 22; Woodham-Smith, pp. 70–7270 – 72. Според тези автори слуховете не са верни.</ref> Херцогинята отбягва кралския двор, защото е скандализирана от незаконнородените деца на краля <ref>Hibbert, pp. 32–3332 – 33; Longford, pp. 38–3938 – 39, 55; Marshall, p. 19</ref> и може би предвестява появата на [[викториански морал]], като настоява да предпази дъщеря си от всякакви прояви на неприличие.<ref>Robert Lacey (2006) ''Great Tales from English History, Volume 3'', London: Little, Brown, and Company, ISBN 0-316-11459-6, pp. 133–136133 – 136</ref> Виктория спи в една спалня с майка си, учи с частни учители и прекарва часовете за игра с куклите си и спаниела Даш.<ref>Waller, pp. 338–341338 – 341; Woodham-Smith, pp. 68–6968 – 69, 91</ref>

Крал Уилям IV умира на [[20 юни]] [[1837]] г. на 67-годишна възраст и Виктория поема короната на кралството, което към онзи момент е [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия]], в [[лична уния]] с [[кралство Хановер]]. Тъй като месец преди това младата кралица е навършила осемнадесет години, регентство не е необходимо. Не така стои въпросът обаче с кралство Хановер, имащо общ монарх с Великобритания от [[1714]] г. По [[Салически закон|Салическия закон]] при наличието на мъжки наследник жена не може да управлява кралство Хановер. Така тронът на Хановер се наследява от чичото на Виктория [[Ернст Август I (Хановер)|Ернст Август I]]. Тъй като кралицата е още неомъжена и бездетна, той става временно и престолонаследник на британската корона, докато тя роди дете<ref>{{cite book |title=Victoria's Daughters |last=Packard |first= Jerrold M.|year= 1998|publisher= St. Martin's Press|location=New York |isbn= 0-312-24496-7|pages= 14–1514 – 15}}</ref>.

Когато Виктория се възкачва на трона, английското правителство е контролирано от партията на [[виги]]те, която е на власт от [[1830]] г. Министър-председателят [[Уилям Ламб|лорд Мелбърн]] става ментор и основен източник на влияние за неопитната кралица, разчитаща на неговите съвети<ref>Hibbert, pp. 66–6966 – 69; St Aubyn, p. 76; Woodham-Smith, pp. 143–147143 – 147</ref>. Коронацията е на 28 юни 1838 и тя е първият суверен, който се нанася да живее в Бъкингамския дворец <ref>St Aubyn, p. 69; Waller, p. 353</ref>. Тя наследява доходите от двете херцогства — – Ланкастър и Корнуол, и получава [[цивилна листа]] от 385 000 лири годишно. С разумно разпореждане с финансите тя успява да изплати дълговете на баща си<ref>Hibbert, p. 58; Longford, pp. 73–7473 – 74; Woodham-Smith, p. 152</ref>.

Кралицата натоварва [[Робърт Пийл]] от партията на [[тори]]те да състави ново правителство, но е изправена пред т.нар. ''криза на спалнята'' ({{lang-en|bedchamber question}}). По това време е обичайно министър-председателят да назначава членовете на кралското домакинство и най-често това се прави според партийни предпочитания. Много от ''дамите на спалнята'' на кралицата са съпруги на виги и сър Робърт Пийл иска да ги замени със съпруги на свои привърженици. Виктория силно се противопоставя на отстраняването на тези дами, които счита за свои приятелки, а не за членове на церемониална институция. Сър Робърт Пийл решава, че не може да управлява при тези обстоятелства и подава оставка, оставяйки Мелбърн да се върне на власт<ref>Hibbert, pp. 94–9694 – 96; Marshall, pp. 53–5753 – 57; St Aubyn, pp. 109–112109 – 112; Waller, pp. 359–361359 – 361; Woodham-Smith, pp. 170–174170 – 174</ref>.

През октомври 1839 г. Алберт пристига отново на гости в [[Уиндзорски замък|Уиндзор]]. Двамата са двадесетгодишни, изпитват взаимна обич и само пет дни след пристигането му кралицата му прави предложение за женитба.<ref>Hibbert, pp. 107–110107 – 110; St Aubyn, pp. 129–132129 – 132; Weintraub, pp. 77–8177 – 81; Woodham-Smith, pp. 182–184182 – 184, 187</ref> Бракът е сключен на [[10 февруари]] [[1840]] г. в параклиса на двореца Сейнт Джеймс. Алберт обикновено е наричан принц-консорт, въпреки че официално получава титлата едва през [[1857]] г. Той става важен политически съветник и компаньон на кралицата, измествайки Мелбърн като водеща фигура в живота и&#768;.<ref>St Aubyn, p. 151</ref> Намерила нов партньор, Виктория вече не разчита на дамите-виги в двора си. Така, когато вигите на Мелбърн губят изборите през [[1841]] г. и са заменени от торите на Пийл, ''Кризата на спалнята'' не се повтаря. Виктория продължава да кореспондира с лорд Мелбърн, но влиянието му постепенно намалява с нарастването на това на принц Алберт. Майката на Виктория напуска двореца, но по-късно отношенията майка-дъщеря се подобряват с посредничеството на Алберт. <ref>Marshall, p. 152; St Aubyn, pp. 174–175174 – 175; Woodham-Smith, p. 412</ref>

По време на първата бременност на Виктория осемнадесетгодишният Едуард Оксфорд се опитва да я убие, докато заедно с принц Алберт пътуват с карета в Лондон. Оксфорд стреля два пъти, но не успява да я улучи. Той е съден за [[държавна измяна]], но е оправдан поради невменяемост<ref>Hibbert, pp. 421–422421 – 422; St Aubyn, pp. 160–161160 – 161</ref>. Лудостта на Оксфорд е оспорвана, възможно е просто да е търсил популярност. Според мнозина зад атентата стои [[Чартистко движение|чартистка]] конспирация, а според други той е организиран от привърженици на престолонаследника, краля на Хановер. Тези конспиративни теории предизвикват вълна от патриотизъм и лоялност из цялата страна.

През март 1861 г. умира майката на Виктория. Преглеждайки книжата и&#768;, кралицата разбира, че майка и&#768; я е обичала силно. <ref>Hibbert, p. 267; Longford, pp. 118, 290; St Aubyn, p. 319; Woodham-Smith, p. 412</ref> За да утеши съпругата си в нейната силна скръб, Алберт поема голяма част от задълженията и&#768;, макар той самият да не се чувства добре.<ref>Waller, p. 393; Weintraub, p. 401</ref> През август двамата правят визита в Ирландия, където големият им син е на военни маневри край Дъблин. През ноември до ушите на Алберт достигат сплетни за ирландска авантюра на принца на Уелс с артистка.<ref>Hibbert, p. 274; Longford, p. 293; St Aubyn, p. 324; Woodham-Smith, p. 417</ref> Ужасен, Алберт заминава за Кеймбридж за да му търси сметка.<ref>Longford, p. 293; Marshall, p. 153; Strachey, p. 214</ref> В началото на декември здравето на Алберт се влошава.<ref>Hibbert, pp. 276–279276 – 279; St Aubyn, p. 325; Woodham-Smith, pp. 422–423422 – 423</ref> Поставена му е диагноза [[коремен тиф]] и той умира на 14 декември 1861 г.. Виктория е отчаяна и хвърля вината за случилото се върху сина си.<ref>Hibbert, p. 299; St Aubyn, p. 346</ref> Тя започва дълъг [[траур]], продължава да носи черно до края на живота си, избягва публични прояви и рядко стъпва в Лондон през следващите години<ref>St Aubyn, p. 343</ref>, което и&#768; спечелва прякора ''вдовицата от Уиндзор'' <ref>e.g. Strachey, p. 306</ref>

Самоизолацията на Виктория силно намалява популярността на монархията и дори окуражава засилването на републиканското движение<ref>Marshall, pp. 170–172170 – 172; St Aubyn, p. 385</ref>. Въпреки че изпълнява официалните си задължения, тя не участва активно в управлението, оставайки уединена в кралските си резиденции в Уиндзор, остров Уайт и Балморал. През 60-те години тя започва да разчита все повече на своя [[Шотландия|шотландски]] слуга [[Джон Браун]]. Въпреки твърденията за романтична връзка или дори таен брак между двамата, те никога не са решително доказани. Слуховете за това донасят на Виктория прякора ''госпожа Браун''<ref>Hibbert, pp. 321–322321 – 322; Longford, pp. 327–328327 – 328; Marshall, p. 170</ref>.

Междувременно правителството на Палмерстън енергично се противопоставя на призивите за избирателна реформа, но през [[1865]] г. той умира. Наследен е за кратко от Ръсел, а след това от Дарби и вече при неговото управление Парламентът гласува ''[[Акт за реформа от 1867|Актът за реформа от 1867]]'', а Виктория го подкрепя<ref>St Aubyn, pp. 374–375374 – 375</ref>. Това е един от най-важните британски закони на [[19 век]], даващ избирателно право на част от работещото мъжко население в градовете и по този начин удвояващ броя на избирателите. Кралицата не подкрепя обаче призивите за даване на избирателни права на жените<ref>Marshall, p. 199; Strachey, p. 299</ref>

== 1870 - – 1886 ==

През [[1868]] г. на власт идва човекът, оказал се любимият министър-председател на Виктория, консерваторът [[Бенджамин Дизраели]]. Правителството му обаче издържа само няколко месеца и той е заменен от [[Уилям Гладстон]], член на [[Либерална партия (Обединено кралство)|Либералната партия]], както става известна коалицията на виги и пийлити. През цялата си кариера Гладстон е известен като противник както на Виктория, така и на Дизраели. Кралицата веднъж отбелязва, че той се обръща към нея като че ли е на митинг<ref>Hibbert, p. 320; Strachey, pp. 246–247246 – 247</ref>. Тя не харесва Гладстон, нито неговата политика, а в същото време се възхищава от Дизраели. При правителството на Дизраели, в началото на 1870-те, кралицата започва постепенно да излиза от постоянния си траур и изолация и подкрепата на своето семейство да става по-активна.

Републиканските чувства в Англия се подхранват с установяването на [[Трета френска република|Третата френска република]].<ref>Longford, p. 381; St Aubyn, pp. 385–386385 – 386; Strachey, p. 248</ref> Републикански митинг на площад [[Трафалгар (площад)|Трафалгарския площад]] дори иска премахването на Виктория, а радикални депутати говорят против нея.<ref>St Aubyn, pp. 385–386385 – 386; Strachey, pp. 248–250248 – 250</ref> През август и септември 1871 г. тя заболява сериозно от [[абсцес]] на ръката, който е опериран с помощта на нов антисептик [[фенол|карболова киселина]].<ref>Longford, p. 385</ref> В края на ноември 1871 г., в разгара на републиканските настроения, принцът на Уелс заболява от коремен тиф, същата болест, която убива баща му, и Виктория се опасява, че и той ще умре.<ref>Hibbert, p. 343</ref> За всеобща радост той оцелява и това води до нарастване на неговата популярност и подобряване на отношенията с майка му. Републиканските настроения постепенно отшумяват<ref>Hibbert, p. 345; Longford, pp. 390–391390 – 391; Marshall, p. 176; St Aubyn, p. 388</ref>.

Дизраели се връща на власт през [[1874]] г., когато мнозина в страната са обхванати от империалистически чувства, включително самият той и кралицата. През [[1876]] г., окуражена от Дизраели, кралицата приема титлата ''императрица на Индия'', официално призната с ''[[Акт за кралските титли (1876)|Акта за кралските титли]]''. На свой ред Виктория възнаграждава министър-председателя с титлата [[граф на Биконсфилд]].

На 14 декември 1878 г., годишнината от смъртта на Алберт, в [[Дармщат]] от [[дифтерия]] умира втората дъщеря на Виктория, [[Алиса Сакс-Кобург-Готска|Алис]]. Кралицата нарича съвпадението в датите "почти„почти невероятно и много мистериозно"мистериозно“.<ref>дневникът и писмата на Виктория са цитирани в Longford, p. 425</ref> През май 1879 г. тя навършва 60 години и за първи път става баба.

По време на [[Руско-турската война]] между април 1877 г. и февруари 1878 г. тя за пети пъти заплашва Дизраели с [[абдикация]], като го подтиква да действа срещу Русия, но заплахите и&#768; не се отразяват нито на хода на войната, нито на сключения след това [[Берлински договор]].<ref>Longford, pp. 412–413412 – 413</ref> Експанзионистичната външна политика на Дизраели, която кралицата одобрява, води до конфликти като Англо-зулуската война и втората Англо-афганистанска война. Според Виктория разширението на Британската империя е облагородяващо и цивилизоващо и предпазва местното население от по-агресивното управление на жестоки владетели.

Следвайки навика, придобит след овдовяването си, Виктория прекарва [[Коледа]] на [[1900]] г. във вилата ''Осбърн хаус'' на остров [[Уайт]], проектирана от принц Алберт. Тя умира там на [[22 януари]] [[1901]] г., след като е управлявала 63 години, 7 месеца и 2 дни — – повече от всеки друг британски монарх в историята. Погребението и&#768; се провежда на [[2 февруари]]. След двудневно поклонение тя е погребана в ''Мавзолея Фрогмор'' (Уиндзор) до своя съпруг.

Виктория е наследена на трона от своя син, който управлява като [[Едуард VII (Обединено кралство)|Едуард VII]]. Смъртта на кралицата прекъсва управлението на [[Хановерска династия|Хановерската династия]] в Обединеното кралство. Едуард VII, също като баща си, принц Алберт, принадлежи към династията [[Сакс-Кобург и Гота]]. Синът и наследник на Едуард VII, [[Джордж V (Обединено кралство)|Джордж V]], променя името на династията на [[Уиндзор (династия)|Уиндзор]] по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], тъй като Сакс-Кобург и Гота звучи твърде германско — – това е един от ранните примери за [[политическа коректност]].

Осем от деветте деца на Виктория се женят за членове на европейски кралски семейства, а деветото, принцеса [[Луиза]] — – за шотландски херцог. Много от останалите и&#768; наследници също се женят в кралските фамилии на Европа, спечелвайки на Виктория името ''бабата на Европа''. Към [[2004]] г. европейските действащи и бивши монарси, потомци на Виктория, са: [[Елизабет II (Обединено кралство)|кралицата на Обединеното кралство]], [[Харалд V (Норвегия)|кралят на Норвегия]], [[Карл XVI Густаф|кралят на Швеция]], [[Маргрете II|кралицата на Дания]], [[Хуан Карлос I|кралят на Испания]], [[Константин II (Гърция)|бившият крал на Гърция]] и [[Михай I (Румъния)|бившият крал на Румъния]].

На името на Виктория са наречени различни места по света: [[Виктория (щат)|Виктория]] - – щат в [[Австралия]], [[Виктория (Канада)|Виктория]] - – столицата на [[Британска Колумбия]] и [[Риджайна]] - – столицата на [[Саскачеван (провинция)|Саскачеван]] в [[Канада]], [[Виктория (Сейшелски острови)|Порт Виктория]] - – столицата на [[Сейшелски острови|Сейшелските острови]], [[Виктория (езеро)|Виктория]] - – най-голямото езеро в Африка и [[Виктория (водопад)|Виктория]] - – най-големият в света водопад с непрекъсната водна завеса.

|Принц [[Артър (херцог на Конот и Стратърн)]]||[[1 май]] [[1850]]||[[16 януари]] [[1942]]||женен през [[1879]] за принцеса [[Луиза Маргарита Пруска]]

* Cecil Woodham-Smith (1972) ''Queen Victoria: Her Life and Times 1819–18611819 – 1861'', London: Hamish Hamilton, ISBN 0-241-02200-2