Максимин Дая: Разлика между версии

{{монарх

| име = Максимин II Дая

| описание = ''[[Списък на римските императори|55-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''

| изображение за личността = [[Файл:Daza01 pushkin.jpg|185px]]

| пълно име =

| други титли =[[цезар (титла)|цезар]]

| роден = [[20 ноември]] [[270]] г.

| място на раждане =близо до днешен [[Гамзиград]], дн.[[Сърбия]]

| починал = [[август]] [[313]] г.

| място на смъртта = [[Тарс]], [[Киликия]]

| предшественик =

| потомство =

| втори брак =

| трети брак =

| баща =

| майка =

Той е племенник (сестрин син) на [[Галерий]] и негов телохранител. Родом е от [[Мизия]], от село в околностите на дн. [[Гамзиград]], [[Сърбия]]. Наричан е с прозвището '''Дая''' или '''Даза''' (т.е. „овчар“), поради селския си произход.

 

Необразован и неопитен, на 1 май 305 г. Максимин е издигнат за младши съимператор с титлата „[[цезар (титла)|цезар]]“ от чичо си, тетрарха [[Галерий]], който, съвместно с [[Констанций Хлор]], наследил върховната власт в империята като старши император ([[август (титла)|август]]), след тържествената абдикация на августите [[Диоклециан]] и [[Максимиан|Максимиан Херкулий]].

 

 

Тетрархията на Диоклециан се оказва тромаво и изкуствено политическо творение, което не успява да удържи на амбициите на недоволните кандидати за трона – самовъздигналите се за императори [[Константин I]], синът на Констанций Хлор и [[Максенций]], синът на Максимиан Херкулий, които са прогласени за императори от легионите, съответно в Галия и Италия. В опит да противостои на претендентите, след неуспешния му опит за военна интервенция в Италия, Галерий издига [[Лициний]] на трона и му дава директно сана на август (в края на 308 г.), за да замести Север II, детрониран и убит от Максенций.

 

Недоволен от позицията си на младши съимператор, смятайки се за пренебрегнат в императорската йерархия, Дая отказва повече да бъде цезар и подчинен на Галерий, обявява се за [[август]] през [[310]] г. и започва да води самоволна политика, с което още повече увеличава хаоса в управлението. Галерий е принуден да признае и неговата независимост. Според летописите на християнските автори Максимин Дая бил неук, избухлив и жесток; алчен и суеверен, той бил склонен към пиянство и нямал способности да управлява добре. Гонител е на християните. Игнорира Сердикийския едикт за толерантност от 311 г. и води антихристиянска политика.

След като Галерий умира през [[311]] г., започва борба за власт между Максимин Дая и [[Лициний]], от една страна, и Константин I и Максенций от друга. Във войната срещу Лициний, Дая е победен при нашествието си в Тракия (лятото на [[313]] г.) и побягва към Мала Азия. Може би се самоубива в [[Тарс]].

 

 

<div style="clear: both"></div>