Отваря главното меню

Промени

корекция министър-председател
| настоящ-държавен-глава=[[Башар ал-Асад]]
| ръководител-правителство=[[Министър-председател на Сирия|Министър-председател]]
| настоящ-ръководител-правителство=[[УаелИмад Надер ал-ХалкиХамис]]
| площ-място=89-то
| площ=185 180
| валута=[[Сирийска лира]]
| валута-код=SYP
| лятно часово време=<br /> &nbsp;– [[Лятно часово време]]
| часова-зона =EET ([[UTC+2]])
| лятно часово време-отместване=<br /> &nbsp;– EEST ([[UTC+3]])
| независимост-събития= призната
| независимост-дати= от [[Франция]]<br/>[[17 април]] [[1946]]
Първите данни за региона на Сирия се съдържат в египетски анали от [[4 хилядолетие пр.н.е.]], описващи експедиции до Аманските и Ливанските планини за добив на [[кедър]], [[бор]] и [[кипарис]]. През [[3 хилядолетие пр.н.е.]] в региона пристигат и експедиции от [[Шумер]], най-вече в търсене на кедър от Аман и злато и сребро от [[Киликия]]. Шумерите и египтяните най-вероятно са търгували със сирийския град [[Библос]], откъдето са можели да набавят дървен материал и, в случая на Египет, [[смола]] за мумифициране. С времето се развива огромна търговска мрежа, обхващаща [[Египет]], [[Анадола]], [[Месопотамия]] и [[Егейско море]]. Мрежата вероятно е била под силното влияние на древна сирийска империя, базирана около град Ебла край днешен Халеб. Към [[23 век пр.н.е.]] империята вече е равен съперник на [[Акад]]. Двете държави водят борби, които в крайна сметка завършват с поражение за Ебла преди 2250 година, когато градът е опожарен от акадския цар [[Нарам-Син]].
 
В приблизително същия век от северна Арабия тече миграция на [[амореи]] и [[ханаанци]] към Сирия. Първите са били под влиянието на Месопотамия, а последните се заселват по бреговете и попадат под египетско влияние. Започват да се обособяват [[финикийци]]те, наследници на ханаанците и околните народи по сирийските брегове. Финикийците се превръщат в най-големите търговци на древния свят. През [[2 хилядолетие пр.н.е.]] финикийците правят едно от най-значителните изобретения в историята &nbsp;– [[азбука]]та. [[Арамейци]]те приемат 30-буквената финикийска азбука, през [[14 век пр.н.е.]] започват да я използват и гърците, които обаче добавят гласни букви (отсъстващи в семитската писменост). Ограничените територии принуждават финикийците да откриват колонии из цяла [[северна Африка]], най-известната от които е [[Картаген]]. В хода на своите пътешествия те откриват [[Атлантическия океан]].
 
Градовете-държави в Сирия поетапно падат под контрола на Асирия след [[10 век пр.н.е.]] .Вавилонският цар [[Навуходоносор]] приключва походите и завладява всички сирийски градове-държави през [[8 век пр.н.е.]].Така вавилонците заемат мястото на асирийските завоеватели през следващия век, а на тяхно място през 6 век идват [[перси]]те. Под тяхно управление се поставя началото на сравнителна автономност за Сирия, която с прекъсвания ще продължи чак до независимостта ѝ през 20 век.
{{панорама|PalmyraPanoramaZoom.jpg|800п|Панорамен изглед към останките на древна Палмира}}
 
През [[83 пр.н.е.]] цар [[Тигран II]] за кратко присъединява Сирия към [[Велика Армения]], но е изтласкан от [[Помпей Велики]], който през 64 пр.н.е. създава [[Сирия (римска провинция)|провинция Сирия]] на [[Римската република]]. Към този момент Сирия вече има силно развито поливно земеделие, [[астрономия]] и местни писмени системи. Когато през 324 година император [[Константин]] премества столицата на империята в [[Константинопол]], регионът бива разделен на две провинции &nbsp;– Сирия прима, с център [[Антиохия]], и Сирия секунда, с център [[Хама]]. Доминиращи в управлението на тези две провинции са [[гасаниди]]те и арабите-християни. Византийският период обаче е много размирен &nbsp;– Сирия се превръща в бойно поле между византийските войски и армиите на [[Персия]]. През 611 година персийците завземат региона и стигат до Йерусалим през 614, но скоро след това изгубват тези териториални придобивки. Провинцията е изтощена от постоянните войни с Персия, а Византия спира паричната подкрепа за наемните бойци от християнски племена. Това се оказва фатална грешка за империята и улеснява навлизането на нова сила от юг &nbsp;– [[ислям]]а. През 635 арабите-мюсюлмани превземат Дамаск, а на следващата година се води знаковата [[битка при Ярмук]]. Катастрофалната загуба на ромеите предопределя края на византийска Сирия.
 
=== Средновековие ===
[[Файл:倭馬亞王朝版圖.svg|мини|ляво|180п|Арабският халифат в апогея на умаядското управление, 8 век]]
 
В началото на 7 век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ &nbsp;– название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на 7 век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али]] през 661, управителят на Сирия &nbsp;– Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и дори жена му е християнка. Умаядите взаимстват административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани.
 
[[File:Krak De Chevaliers general view.jpg|мини|[[Крак де Шевалие]] близо до [[Хомс]]. Позната също като ''Ал-Карак'' на арабски, тя е крепост на кръстоносците-[[хоспиталиери]] между 1142 и 1271.]]
[[Файл:Français 5594, fol. 202v bas.jpeg|мини|270п|ляво|[[Балиан от Ибелин]] (в червено) предава Йерусалим на Саладин, френска миниатюра от 1490]]
 
В същото време владението на [[Светите земи]] от мюсюлманите и пренаселването на [[Европа]] стават причина Църквата да организира [[Кръстоносни походи]], първите европейски колониални експедиции в Близкия изток. Политическата разпокъсаност на региона е от полза за европейците, които в рамките на [[Първи кръстоносен поход]] основават няколко кръстоносни държави &nbsp;– [[Графство Едеса]] (1098 г.), [[Антиохийско княжество]] (1098), [[Йерусалимско кралство]] (1099), [[Графство Триполи]] (1105) и други. Тези държави обаче са слаби, тъй като кръстоносците са малцинство в тях, и просперират единствено когато мюсюлманските територии около тях са в упадък. Графство Едеса е унищожено от владетеля на Мосул [[Зенги]] през 1144. Заместникът му в Египет [[Салах ад-Дин]] (Саладин) побеждава първо вътрешната опозиция в лицето на [[фатимиди]]те, а после и поетапно кръстоносците. Войските му налагат обсада на Йерусалим на 20 септември 1187, и девет дни по-късно градът е превзет. Падането на Йерусалим става известно с това, че Саладин решава да пощади жителите-християни и дори защитниците на града, и ги оставя да напуснат срещу откуп. Действията му в хода на кампанията срещу кръстоносците увековечават образа му на доблестен и благороден воин както за арабите, така и за самите европейци.
 
Със смъртта на Саладин от [[малария]] през 1192 година настъпва и краят на постигнатото единство между арабите. Наследниците му (наречени [[аюбиди]]) разцепват владенията му и създават малки владения около Халеб, Хама, Хомс и Дамаск. Те прилагат военно-административната уредба на селджуките в своите държави и полагат усилия да изкоренят шиитството, но без особени успехи. През 1260 нашествието на [[монголци]]те достига Халеб, който е ограбен от тях. Мощната египетска военна каста на [[мамелюци]]те обаче дава силен отпор на монголските орди и налага своето управление върху Сирия. Властта им се характеризира с икономическо възстановяване и подем от една страна, и погазване на религиозните малцинства ([[алауити]], християни-[[маронити]] и [[друзи]]) от друга. През 1401 година [[Тамерлан]] (Тимур) нахлува в Сирия и слага край на мамелюкската доминация. Краткото управление на тимуридите нанася огромни поражения на региона. Населението на Дамаск и Халеб е изклано, градовете са изгорени и ограбени, а занаятчиите са отведени в [[Централна Азия]]. Мамелюците възстановяват управлението си върху Сирия, но никога не възвръщат предишната си мощ.
 
=== Османски период ===
В края на 15 век отслабеният и обеднял от монголското нашествие Близък изток се превръща в цел на разрастващата се [[Османска империя]]. В края на 14 век османците покоряват [[Балкани]]те, а през 1453 превземат и [[Константинопол]]. Между 1516 и 1517 султан [[Селим I]] побеждава мамелюците и присъединява Леванта и Египет към империята. В следващите 400 години Сирия е ключова част от Османската империя. Дамаск се превръща в началната точка на [[хадж]]а и управителят на [[Дамаски вилает|Дамаския вилает]] го предвожда. Малцинствените религиозни общности &nbsp;– шиити, маронити, гръцки православни християни, арменци, евреи и т.н. &nbsp;– са организирани в [[миллет]]и.
 
В икономическо отношение, Османска Сирия не се развива значително. Направени са няколко опита стопанството на страната да се възстанови, но те не се увенчават с успех и регионът остава беден. През 16 и 17 век населението намалява с 1/3, а към края на 18 век едва 1/8 от селата в Халебски пашалък са останали населени. Единствено Ливан отбелязва напредък поради по-силната си независимост от централната власт.
Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции.
 
В последните 7 г. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока &nbsp;– 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г.
 
Под влияние на [[Арабски протести (2010-2011)|вълненията]] в Арабския свят на [[15 март]] [[2011]] г. в страната избухва [[Въстание в Сирия (2011-2012)|въстание]], което продължава и до днес.
{{основна|Въоръжени сили на Сирия}}
[[File:Syrian soldier aims an AK-47.JPEG|thumb|Сирийски войник по време на учение]]
Президентът на Сирия е главнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна &nbsp;– мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=2011-05-03 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 March 2011 |accessdate=23 April 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато напускат страната след цели три десетилетия.
 
Разпадането на [[Съветския съюз]] &nbsp;– дългогодишен източник на оръжия и боеприпаси за сирийската армия, забавя нейните възможности да се сдобие със съвременно военно оборудване. През 90-те години на 20 век, [[Северна Корея]] доставя на режима множество далекобойни ракети. Сирия получава финансова помощ от държавите в [[Персийския залив]] след участието и&#768; във [[Войната в Персийския залив]], като голяма част от тези средства са заделени за армията.
 
== Административно деление ==
| || '''[[Сирия]]''' || align="right"|'''{{lang|ar|سوريا}}''' || align="right"|'''185 180''' || align="right"|'''21 377 000''' || '''[[Дамаск]]'''
|}
:''Данните в таблицата са към 31.12.2011 г.''<ref>[http://www.citypopulation.de/Syria.html Central Bureau of Statistics, Syrian Arab Republic (web)] &nbsp;– данни към 31.12.2011 г.</ref>
<!-- {|
|- bgcolor="#DDDDDD"
{{основна|Население на Сирия}}
 
Населението на Сирия към 2012 година се оценява на 22 457 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy|title=Population rankings|publisher=[[CIA World Factbook|accessdate=13 юни 2013}}</ref> Сирия е една от най-гъсто населените страни в [[Близкия изток]]. През 1986 година гъстотата е била 57 души на квадратен километър, а през 2004 &nbsp;г. – 363 души на квадратен километър. Населението обаче е разпределено изключително неравномерно, като повечето сирийци живеят в западната част на страната, в и около Дамаск и Халеб и по поречието на река [[Ефрат]]. Малко над 90% от населението са [[араби]], останалите над 9% са [[кюрди]], [[арменци]], [[туркомани]] и [[сирийски гърци]].
 
По оценки от 2013 година, 33,9% от сирийците са на възраст под 14 години, 20,8% са на възраст между 15 и 24 години, 36,9% са на възраст между 25 и 54 години, и само 8,5% са на възраст над 55 години. Над 12 280 000 души, или повече от половината сирийци, са на възраст под 25 години.
Икономиката се характеризира със силната намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, 2 г. по-късно се появяват и 3 частни банки.
 
През последните 7 г. средният ръст на [[БВП]] е 2,3%. Безработицата е висока &nbsp;– 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 USD, [[инфлация]]та е 2,1%.
 
Основните селскостопански продукти са: [[пшеница]], [[ечемик]], [[памук]], бобови култури, грах, маслини, захарна тръстика. Основните промишлени продукти са: [[фосфат]]и, [[нефт]], [[текстил]], храни и др.
 
Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. [[барел]]а, а от [[природен газ]] &nbsp;– към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около [[Халеб]], [[Дамаск]] и в района около [[Хомс]] и [[Хама]].
 
Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг &nbsp;– на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти.
 
== Култура ==
1279

редакции